На 25 юли 1980 г. на 42-годишна възраст си отива Владимир Висоцки – един от най-ярките таланти на съветското кино, театър и музика. Официалната причина за смъртта му е сърдечен удар, но се смята, че дългогодишната злоупотреба с алкохол и наркотици е основният фактор.
Висоцки е обичан не само заради актьорските си способности, но и заради уникалния си глас и текстове, които по това време често са били забранени в СССР, тъй като засягат чувствителни и табуирани теми. Въпреки това, той е изнасял концерти не само в Русия, но и в чужбина – Франция, САЩ и други страни. След смъртта му през 1986 г. е удостоен посмъртно със званието “заслужил артист”, а през 1987 г. са издадени неиздавани досега записи и са заснети филми, посветени на живота му.
Ролите му в театър “Таганка” и в киното – включително култовите му превъплъщения като следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” – го превръщат в икона на поколения. Талантът му се съчетава с бурен личен живот, множество страсти и тежки зависимости.
Журналистката Альона Нейкова го описва като “непознатата звезда от друга Вселена”, чиято дрезгавина, интелект и харизма са го превърнали в еталон за подражание и обичан артист, чието творчество продължава да вълнува и днес.
Висоцки никога не е бил революционер или открит борец с режима, а просто творец, който не е можел да живее по друг начин. Неговите песни са се предавали нелегално, от уста на уста, като постепенно стават част от народното творчество.
И до днес музиката и образът му вдъхновяват почитатели по целия свят, а астероид носи неговото име като символ на непреходното му влияние.






