По това време България е във възход, а Варна – силна крепост под византийски контрол – представлява сериозна заплаха за сигурността на държавата. Защитена от морето и от ровове от останалите страни, крепостта е трудна за превземане.
Цар Калоян организира обсадата от три страни. Въпреки упоритата съпротива на гарнизона, българите успяват да изградят обсадна кула, висока колкото крепостната стена. Кулата е преобърната в рова и служи за мост, по който войниците нахлуват вътре. Само за три дни Варна пада.
След победата Калоян нарежда заловените византийци да бъдат хвърлени живи в рова и да бъдат затрупани с пръст. Според Георги Акрополит, той отмъщавал за зверствата на император Василий II срещу българите и, наред с това, се провъзгласил за "Ромеоубиец" – в отговор на прозвището "Българоубиец", носено от Василий.
Византийският историк Никита Хониат осъжда действията на Калоян, описвайки ги като варварски, извършени без страх от Бога дори в ден като Великден. След като унищожава крепостта, българският владетел се връща в Мизия. В края на годината започват преговори между България и Византия, които завършват с мирен договор в началото на 1202 г.







???? Ticket- Transaction №KR49. GET => https://graph.org/GET-BITCOIN-TRANSFER-02-23-2?hs=38cdc6ada949fa0f39afd45d617c85f4& ????
25.03.2025 05:42715qdy