Две комисии в Народното събрание - бюджетната и здравната - одобриха удължителния закон за бюджета, който урежда държавните разходи за следващите три месеца.

Мярката се прилага до приемането на редовен бюджет и има за цел да осигури функционирането на публичния сектор в условията на политическа нестабилност.

Съгласно Закона за публичните финанси държавата може да извършва разходи до размера на средствата, изразходвани през същия период на предходната година, но само в рамките на реално събраните приходи.

Спор за заплатите и пенсиите

Основната линия на разногласие в бюджетната комисия беше възможно ли е чрез удължителния закон да бъдат увеличени социални плащания – заплати и пенсии.

Част от опозицията защити тезата, че подобна възможност съществува, докато Министерството на финансите бе категорично, че в този режим увеличение на възнагражденията е невъзможно.

Темата предизвика остра реакция и от синдикатите. Президентът на КНСБ Пламен Димитров предупреди, че близо половин милион души получават доходите си от държавата, а заедно със семействата им засегнатите са около един милион души.

„Един милион души ще бъдат пряко засегнати от това действие, че ще има удължителният закон, а няма да има другия“, заяви Димитров.

От КТ „Подкрепа“ също настояха за спешно решение.

„Ситуацията е много критична и въпросът е да намерим пътя да свършим тази работа сега, защото оттук нататък всичко ще е по-лошо“, коментира президентът на синдиката Димитър Манолов.

Политическо напрежение в комисията

Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) подчерта, че в момента няма ясно управляващо мнозинство и че приемането на подобни закони изисква широко съгласие.

„Няма управляващи, няма управляващо мнозинство. Трябва да има единодушие, за да влязат тези закони в залата“, заяви той, като попита представителите на протеста дали биха подкрепили разглеждането на бюджета за 2026 г. в пленарната зала.

От своя страна Асен Василев обяви, че формацията му остава твърдо против. Според него бюджетът е обвързан с фискално-структурен план, нотифициран в Брюксел, който предвижда повишаване на данъчно-осигурителната тежест през 2027–2028 г.

Финансовият министър Теменужка Петкова отвърна с обвинение, че обществото се подвежда умишлено. Тя припомни решение на Министерския съвет от 2023 г., внесено именно от Асен Василев, с което се предлага увеличение на данъците.

Удължителният закон може да действа максимум три месеца. Ако дотогава парламентът не приеме редовен бюджет за 2026 година, ще се наложи ново удължаване на действието му.

Здравеопазването – без яснота и със „замразени“ цени

На извънредно заседание здравната комисия също разгледа и прие законопроекта, като дневният ред включваше единствено темата за събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на пълния бюджет на държавата, ДОО и НЗОК.

Пред депутатите председателят на Българския лекарски съюз Николай Брънзалов изрази сериозни притеснения относно липсата на предвидимост във финансирането на сектора.

„Петнадесет месеца цените на клиничните пътеки ще бъдат замразени, което не е добре за лечебните заведения“, предупреди той и изрази надежда институциите да излязат от политическия застой.

В крайна сметка удължителният закон бе приет с 11 гласа „за“, 4 „против“ и без „въздържали се“.