На 9 януари 1878 г. руските войски, заедно с Българското опълчение, постигат решителна победа в битката при Шипка-Шейново. Сражението се превръща в една от ключовите военни операции на Руско-турската война и има пряко значение за последвалото сключване на мирен договор.
Битката идва след падането на Плевен и София, когато стратегическата инициатива вече е в ръцете на руското командване.
В края на декември 1877 г. Южният отряд на руската армия, командван от Фьодор Радецки, преминава Стара планина при изключително тежки зимни условия. Основната задача е ясна – разгром на Централната османска армия, разположена в укрепения Шейновски лагер.
Отрядът е разделен на три колони – лява, централна и дясна, в които участват и части на Българското опълчение. Планът предвижда настъпление срещу силите, разположени южно от Шипченския проход и около село Шейново.
Сражението се развива в два последователни боя на 8 и 9 януари. Шейновският лагер е силно укрепен – с редути, батареи и дълбоко ешелонирана отбрана, командвана от Вейсел паша. Въпреки това руските части успяват да пробият първата отбранителна линия още на 8 януари.
След нощно укрепване на заетите позиции и координация между колоните, на 9 януари атаките се подновяват с още по-голяма сила. Особено тежки боеве се водят край Секерчево и по фланговете на лагера. В решителните атаки участват руски пехотни полкове и опълченски дружини, които превземат ключови редути.
Към ранния следобед частите на лявата и дясната колона се съединяват южно от село Шипка. Османската отбрана е разкъсана, а силите на Вейсел паша са обкръжени. Изправен пред неминуемо поражение, той изпраща парламентьор до Михаил Скобелев с предложение за капитулация.
С падането на Шейновския лагер в плен попадат цялата Централна османска армия – над 22 000 войници, стотици офицери и няколко паши. Османската империя губи най-боеспособната си армия в началото на 1878 г.
С победата при Шипка-Шейново окончателно е пробита османската отбрана в Стара планина. Пътят към Тракия и Цариград е открит, а войната навлиза в решителната си фаза. Битката се нарежда сред най-важните военни успехи, довели пряко до Освобождението на България.






