Снимка: БТА Със 124 гласа „за“, 85 „против“ и 3 „въздържал се“ Народното събрание преодоля ветото на президента върху спорните промени в Закона за здравното осигуряване.
Решението беше взето въпреки сериозния отпор от страна на парламентарната опозиция – представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), „Възраждане“, АПС, МЕЧ и „Величие“. Трима депутати от ПП-ДБ избраха да се въздържат.
Държавният глава Румен Радев върна миналата седмица за ново разглеждане разпоредбите, които възстановяват лимитите при отпускането на медицинска помощ.
Аргументът му: те застрашават конституционно гарантираното право на гражданите да избират лечебното заведение, в което да се лекуват.
Критиките на Радев бяха насочени към промените в чл. 59 от закона. Според него, възстановяването на лимитите не само че няма да постигне целта на законодателя – по-добро финансово планиране и контрол върху бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но представлява и неоправдана намеса в принципите на осигурителната система.
Министерството на здравеопазването и самата НЗОК застанаха срещу ветото, защитавайки нуждата от лимити като механизъм за финансов контрол.
От „Възраждане“ определиха реакцията на Радев като предвидима. Депутатът Маргарита Махаева подкрепи позицията на президента и заяви, че вместо да се въвеждат лимити, държавата може да санкционира лечебни заведения, използващи фиктивни хоспитализации, за да осигури допълнителни приходи в бюджета на касата.
Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ изрази съмнение, че администрацията разполага с капацитет да контролира ефективно разходването на средства от НЗОК.
На този фон, депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов отвърна, че по време на заседанието на здравната комисия опозицията не е представила подобни аргументи.
Финансовият министър Асен Василев също се включи в дебата, посочвайки, че ветото дава възможност за преосмисляне на спорната разпоредба в параграф 5.
„С тази разпоредба парите, дължими за надлимитна дейност, няма да бъдат изплатени тази година, а едва след решение на Конституционния съд – най-вероятно догодина, с 10% лихва“.
Така, според него, проблемът се изтласква във времето, вместо да се реши системно.
Василев предложи да се въведе устойчив механизъм, подобен на този за лекарствата – при превишение на договорените обеми да се предвиждат санкции или намаление на цените.
„Ако останем с този текст, казваме на частните болници: правете си надлимитна дейност – ще ви я платим с лихва догодина. Това ще е сериозен удар по бюджета на НЗОК“, предупреди той.
Костадин Ангелов категорично възрази, като подчерта, че механизмите, приложими при лекарствата, не могат да се копират за лечебните заведения.
„Предложението противоречи на дългогодишните традиции в договарянето на цени и обеми. Ако го приемем, ще обезсмислим ролята на Българския лекарски съюз“, заяви той.
Според него, въпреки заявеното през 2022 г. от Лена Бориславова увеличение на възнагражденията – 2000 лв. за лекар и 1500 лв. за медицинска сестра, до момента тези нива не са достигнати в половината от лечебните заведения.
Отговорът дойде от бившия премиер Николай Денков, който обвини Ангелов, че умишлено пренебрегва решението на Конституционния съд и се опитва да омаловажи усилията на ПП-ДБ за трайно решаване на проблема със заплащането в сектора.
„Говорите за експертиза, но защо не решихте проблема с години?“, попита Денков.
Асен Василев също се съгласи с тълкуването на КС, подчертавайки, че неговото решение има най-голяма тежест, независимо от личните мнения на министри или депутати:
„Конституционният съд е категоричен – тази разпоредба е противоконституционна. Това е мнението, което има значение“, заяви Василев.






