В срок до 10 дни Министерският съвет трябва да внесе в Народното събрание доклад за всички планирани, предприети и извършени действия по изпълнението на решения на парламента, свързани с бъдещето на комплекса „Марица-изток", е записано в решението.

С цел подобряване на координацията и контрола на изпълненията на решенията на Народното събрание, се предвижда ресорният министър на енергетиката да предоставя такъв доклад на всяко тримесечие. Докладът трябва да съдържа информация относно решението от 12 януари 2023 година, с което Министерският съвет е задължен да промени Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в част "Енергетика". Очаква се в доклада да бъдат представени всички изработени и/или в процес на изработка проекти заедно с цялата съпътстваща документация към тях, свързани с територията на комплекса, заложени като условие за предоговаряне на ПВУ. Освен това докладът следва да представя информация за предприетите стъпки от Министерския съвет, свързани с недопускане в дългосрочен план на прекратяване функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на Българския енергиен холдинг, както и писмена информация по изпълнението на всички точки от сключеното на 3 октомври миналата година споразумение между министър-председателя, членове на Министерския съвет, народни представители и представители на синдикалните организации в сектор „Енергетика“.

С промени в Търговския закон Народното събрание регламентира правна възможност за бързо производство по ликвидация. На първо четене бяха приети два законопроекта, с които освен възможност за ускорена ликвидация, се създава обща уредба на правилата за презгранично преобразуване на дружества.

Според текстовете, приети и на второ четене, от правната възможност за постигане на ускорена ликвидация могат да се възползват юридически лица, които през последните 12 месеца нямат дейност, наети служители или регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. От бързо производство по ликвидация ще могат да се възползват дружества, които нямат задължения към държавата и общините, както и данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски към Националната агенция по приходите. Освен това се предвижда още дружествата, които ще се възползват от този режим да отговарят на условието да не са ответна страна в съдебно производство, длъжник в изпълнително или заповедно производство, или срещу тях да не е започнало изпълнение по реда на Закона за особените залози или Закона за договорите за финансово обезпечаване.

Правителството внесе законопроект за актуализация на Закона за държавния бюджет.

Парламентът прие решение за закриване на специализирано частно висше училище с наименование „Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“ със седалище Пловдив. Европейско висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив от зимния семестър на учебната 2020/2021 година не е подавало информация за действащи, прекъснали или в процес на дипломиране студенти и докторанти. Валидността на институционалната му акредитация е изтекла на 4 май 2022 г., а през януари 2024 г. е изтекла и програмната акредитация на двете професионални направления, в които висшето училище е имало право да обучава. В съответствие с разпоредбите на Закона за висшето образование висшите училища се закриват от Народното събрание, когато не са поискали институционална акредитация в предвидените в закона срокове, се посочва в мотивите за решението.

Народното събрание ратифицира Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (CEEPUS IV), подписано във Варшава, Полша, на 20 септември 2023 г.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за туризма, внесени от народни представители от ГЕРБ-СДС, с които се уреждат критериите и реда за обявяване на национален курорт. Измененията предвиждат обявяването на национален курорт да става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Заявлението за обявяване на национален курорт се подава от кмета на съответната община, на чиято територия попада курортът или части от него, след решение на общинския съвет. По този начин се дава възможност на местната власт да прецени в най-голяма степен интереса и нуждите на съответното населено място от обявяване на национален курорт, се посочва в мотивите към законопроекта. Вносителите отбелязват, че критериите, на които следва да отговарят националните курорти, са съобразени с нуждите на туристите и на местното население, както и на бизнеса.