Населението в трудоспособна възраст между 20 и 64 години у нас ще се стопи с една трета до 2050 година. По този показател страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз. Това се вижда от последния доклад на глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade.

Основните причини за това са демографската криза и миграцията. България е един от основните „донори“ на работна ръка към други държави в ЕС.

Според данните в доклада, около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли именно от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050 г. За Румъния – с 22%. Драстично се очаква да намалее то и в държави като Литва и Латвия.

Сред основните възможности за подобряване на перспективите в България и останалите държави от групата, анализаторите очаквано посочват подобряване на условията на труд и увеличаване на трудовите възнаграждения. Това би намалило мигрантския поток навън.

Заради сериозните демографски проблеми на Стария континент експертите очакват задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в ЕС. До 2050 г. средно населението между 20 и 64 години ще намалее с 20%.

Те разглеждат няколко възможни сценария за противодействие на негативите в четирите най-големи икономики. А те са в Германия, Франция, Италия и Испания с използване на различни комбинации от инструменти – промени на политиките на пазара на труда, повишаване на продуктивността и привличане на мигранти.

Анализът показва, че нито една от четирите държави не може да намери устойчиво решение. Ако трябва да разчита само на приток на работна ръка отвън. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 000 и 500 000 мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 000 души. В Италия – 414 000, в Испания – 338 000. А във Франция – 115 000.

Ситуацията изглежда най-сложна в Германия. Там дори при увеличаване на пенсионната възраст на 68 години и целенасочени усилия за разширяване на участието на жените и пенсионерите в трудовия пазар, изчисленията показват, че ще търсят 200 000 мигранти годишно.

Испания и Италия имат по-голям резерв от население, което към момента не е заето в трудовия пазар. При успешното му привличане и активиране там биха били нужни допълнително съответно около 89 000 и 131 000 мигранти годишно. Най- благоприятни са перспективите във Франция. Там подобни мерки биха били достатъчни за разрешаване на проблема дори без нужда от допълнителна работна сила отвън.

Експертите обаче подчертават, че привличането на мигранти ще бъде все по-труден процес заради задълбочаващата се демографската криза във все повече държави в Европа. Също така и появата на същите проблеми и в големи икономики в Азия и Латинска Америка.

Предвид факта, че единствено в Африка населението на възраст между 20 и 39 години не намалява. Борбата за квалифицирана работна ръка навсякъде по света ще става все по-конкурентна, предупреждават те.

В този неблагоприятен контекст сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са и увеличаване на реалните работни часове в някои европейски държави. Както и подобряване на интеграцията, и квалификацията на мигрантите. Включително и постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях.

Добрият пример за това е Швеция. Там перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката, към момента изглеждат най-оптимистични.