Последните военни действия на Израел в южните райони на Сирия, които израелски представители оправдават като защита на друзкото малцинство, всъщност имат по-сложен и дългосрочен характер.

Това подчертава Мохамед Фахми, главен редактор на египетския „Иджиптшън газет“.

Той изтъква, че една от основните стратегически цели е отслабването на сирийската държава, за да не представлява бъдеща заплаха за Израел.

Освен това, според Фахми, израелският премиер Бенямин Нетаняху използва военните операции, за да демонстрира решителност и сила, особено когато е под политически натиск у дома.

Файзал Абас, главен редактор на саудитския „Араб нюз“, предупреждава, че Израел не бива да подкопава единството на Сирия, тъй като последствията биха засегнали цялата Близкоизточна геополитика.

„Сирия не е просто държава, тя е геополитически крайъгълен камък“, посочва той и добавя, че разпадането ѝ би предизвикало трусове в съседните Ливан, Ирак, Йордания, дори и в държавите около Персийския залив.

Според Абас регионът не може да си позволи още една нестабилна държава, особено такава, която граничи с Израел, Турция и Ирак.

Той припомня инициативите на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, който провел разговор с президента на Сирия Ахмед аш Шараа и изпратил делегация от бизнес лидери в Дамаск.

Тези действия демонстрират ангажираността на Рияд за възстановяване на Сирия и нейното връщане към арабския свят.

Абас отбелязва и бързата намеса на Турция и САЩ, както и ролята на Вашингтон в прекратяването на насилието между милициите и племенните фракции в областта Суейда.

Вътрешни проблеми и разпокъсване на държавността

В коментар за вестник „Аш Шарк ал Аусат“ Юсеф ал Дайни разглежда корените на сирийската криза отвътре.

Според него преходът, ръководен от Ахмед аш Шараа, би трябвало да подготви почвата за възстановяване на държавността, но реалността е различна.

След разпада на традиционните институции за сигурност се появиха нови въоръжени групировки, базирани на сектантски, племенни и религиозни линии, които официално са включени в държавния апарат, но всъщност не признават неговия контрол.

„Всяка група действа като политическо племе, което се стреми да затвърди влиянието си върху определени територии чрез контрол върху ресурсите“, пише той.

Насилието вече не е просто средство за политически цели, а механизъм за придобиване на богатство.

Някои от тези формирования се финансират от държавата или регионални покровители, докато други разчитат на контрабанда, отвличания, изнудване и контрол върху гранични пунктове.

„Тези групи съперничат за грабеж на публична и частна собственост, окупация на държавни институции, конфискация на имущество на разселени, монопол върху субсидирани стоки и търговия с основни ресурси“, пояснява Ал Дайни.

Според него докато „логиката на плячката“ доминира, Сирия ще остане заложник на племенния манталитет, а територията ѝ ще бъде разпокъсана между милициите.

За да се върне балансът, според автора, са необходими както политически реформи, така и решителна борба срещу системата на разграбване, като в това усилие трябва да се включат Саудитска Арабия, умерените арабски държави и международната общност.

Конфликтът в Суейда – отражение на дългогодишна несигурност

Аймен ал Тамими, британо-иракски историк и експерт по Сирия, коментира за катарския „Ню Араб“, че напрежението в област Суейда между друзите и бедуините е дълготраен проблем, наследен още от преди падането на режима на Башар Асад.

По време на войната основните функции на държавата в тези райони се сринаха, а териториите се превърнаха в ключови коридори за контрабанда на наркотици към Йордания и Персийския залив.

След смяната на режима през декември миналата година, властите в Дамаск и друзите подписаха споразумение, с което сигурността в Суейда бе поверена на друзки милиции, а правителствените служби бяха изключени.

Тези милиции обаче не защитават бедуинските общности, което води до безнаказаност и престъпления в бедуинските села, обяснява ал Тамими.

Той допълва, че примирието в Суейда представлява връщане към старото споразумение за сигурност, но вече подкрепено от военни сили, включително израелската авиация.

Ал Тамими изтъква, че конфликти като този подкопават представата за твърд държавен контрол в Сирия и оказват влияние върху преговорите между властите в Дамаск и Сирийските демократични сили.

Американската политика и подкрепата за Аш Шараа

Рагида Дергам, основателка на „Бейрут Инститют“ и анализатор за емиратския „Нешънъл“, коментира, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще продължи да подкрепя Ахмед аш Шараа, въпреки последните сблъсъци в Суейда.

Тя посочва, че властта на Аш Шараа се крепи на американско-турски инвестиции и подкрепата на ключови арабски държави, които го възприемат като стабилизиращ фактор срещу хаоса в Сирия.

Дергам отбелязва, че Израел е отворен към нови споразумения за сигурност с Дамаск, но не е склонен да инвестира в Аш Шараа така, както го правят Вашингтон и Анкара, поради съмнения в способността му да отговори на очакванията.

Според нея американската администрация подценява опасностите от разрастващото се насилие и възможното възраждане на ИДИЛ и други екстремистки групи.

Тръмп не показва загриженост и за евентуалното фрагментиране на Сирия, а събитията в Суейда определи като обикновени племенни сблъсъци между друзите и бедуините.