НАТО не подготвя блокада на Калининградска област и твърденията за подобен сценарий не отговарят на действителността. Това заяви председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Джузепе Каво Драгоне в интервю за италианския вестник La Repubblica, цитирано от РБК.

„На източния фланг ситуацията е сериозна, но е под контрол. Искам да бъда пределно ясен: НАТО не подготвя никаква блокада на Калининград. Това е заплаха, изградена върху сценарий, който не съществува“, заяви Драгоне.

В същото време висшият представител на Алианса подчерта, че НАТО разполага с необходимите военни средства и инструменти за ефективно възпиране и бърза реакция при евентуална заплаха. По думите му организацията не търси сблъсък с Русия, тъй като подобна политика не съответства на характера ѝ като отбранителен съюз.

„НАТО не заплашва никого. Най-добрата победа е тази, за която не се налага да воюваме. Затова трябва да гарантираме, че системата ни за колективно възпиране е убедителна и отговаря на времето“, каза още Драгоне.

Изявлението му идва след поредица от остри размени на реплики между Москва и европейски представители за сигурността на Калининград – руския регион на Балтийско море, разположен между Полша и Литва и отделен от основната територия на Русия.

Кремъл вече обвини представители на европейски държави в отправянето на крайни изявления по отношение на Калининград. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков призова Европа да „умери пламъка си“ и подчерта, че Калининградска област е неразделна част от Руската федерация.

Според Песков подобни изказвания многократно са идвали от Полша и други европейски страни. Руското външно министерство от своя страна заяви през май, че НАТО отработва сценарии за изолиране на Калининградска област, като предупреди, че евентуални подобни действия няма да останат без последствия. Именно съществуването на такъв план сега категорично се отрича от председателя на Военния комитет на НАТО.

Напрежението се повиши допълнително през септември. На 12 септември полският външен министър Радослав Шикорски призова НАТО да засили военните учения в близост до Калининградска област. Още през юни Politico съобщи за укрепване на отбраната на шведския остров Готланд в Балтийско море в контекста на подготовката на Алианса за евентуален конфликт с Русия. Островът се намира на около 300 километра от Калининградска област.

Москва на свой ред отправи няколко предупреждения за последствията от евентуален опит за изолиране на региона. В края на май руският президент Владимир Путин заяви, че при възникване на заплаха сигурността на Калининград ще бъде гарантирана с всички военни средства, с които разполага Русия, като посочи, че съответните задачи са поставени и пред руския флот.

Тогава Путин реагира и на изказване на литовския външен министър Кястутис Будрис, според когото НАТО разполага със средства при необходимост да унищожи руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните комплекси в Калининград. Руският президент отговори, че Москва разполага със средства да нанесе ответен удар срещу онези, които биха направили подобен опит.

В края на септември руското посолство в Ирландия стигна още по-далеч, като допусна възможността за ядрен отговор при опит за изолация на Калининград. Предупреждения за последствията от евентуална блокада отправиха и руските дипломатически представителства в Белгия и Великобритания.

Калининград има особено стратегическо значение за Москва заради разположението си в Балтийския регион и присъствието на руски военни сили. Областта граничи с две държави от НАТО – Полша и Литва – а след присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса Балтийско море придоби още по-голямо значение за отбранителното планиране както на НАТО, така и на Русия.

На този фон изявлението на Драгоне представлява опит за ясно разграничаване между засилването на отбраната и възпирането по източния фланг на НАТО и твърденията на Москва, че Алиансът планира непосредствени действия за изолиране на Калининград.