НАТО е изправен пред необходимостта да преразгледа военните си планове за евентуален конфликт с Русия на фона на опасенията, че САЩ могат да намалят военното си присъствие в Европа. Според публикация на Politico промяната в американските приоритети поставя европейските съюзници пред трудни решения за числеността на армиите, закупуването на въоръжение и разпределението на разходите за отбрана.

По информация на изданието Пентагонът вече е изключил някои самолети, безпилотни системи, подводници и кораби от силите, предоставяни на разположение на НАТО. Това налага държавите членки да преценят какви допълнителни способности ще са необходими за отбраната на Алианса до 2029 г. и кои страни ще поемат отговорността за осигуряването им.

Въпросът е особено важен за европейските държави, които трябва да намерят начин да компенсират евентуален недостиг на американски военни ресурси, без да разполагат с неограничени бюджети.

Колко войници ще са необходими за отбраната на Европа?

Един от основните въпроси пред НАТО е колко военнослужещи ще са нужни при евентуална мащабна военна криза. Според Politico досегашните договорености предвиждат създаването на 18 резервни бригади с приблизително 5000 военнослужещи всяка, които да допълват основните сили на Алианса.

Тези резерви са предназначени да осигурят допълнителен капацитет за операции извън непосредствените отбранителни задачи на НАТО. Сега обаче, под натиска на САЩ, се обсъжда възможността броят им да бъде намален или резервните формирования да отпаднат от плановете.

Подобно решение би поставило въпроса дали европейските армии могат да осигурят достатъчно личен състав, без да отслабят способността си да защитават собствената си територия.

Кой ще замени американските военни способности?

Евентуалното намаляване на американското присъствие би оставило сериозни пропуски в отбранителния капацитет на НАТО. Сред ключовите способности, които могат да се окажат недостатъчни, са самолетите за дозареждане във въздуха, ракетните системи с голям обсег, тежките военнотранспортни самолети и средствата за разузнаване.

Това са ресурси, които не могат да бъдат заменени бързо. Осигуряването им изисква значителни инвестиции, промени в отбранителното планиране и координация между съюзниците.

Бившият високопоставен представител на НАТО Камий Гран отбелязва пред Politico, че досегашният модел е разчитал на САЩ да запълват недостига, след като бъдат определени потребностите на Алианса. Според него тази практика вече не може да се приема за даденост.

За европейските държави това означава необходимост от по-голяма самостоятелност при осигуряването на стратегически военни способности.

Арктика, Черно море и южният фланг на НАТО

Друг спорен въпрос е къде Алиансът трябва да съсредоточи основните си отбранителни усилия. Вниманието към руската активност в Арктика предизвиква разногласия сред някои съюзници, които настояват за по-силен фокус върху южния и югоизточния фланг.

Сред рисковете, които те посочват, са нестабилността в Либия, използването на миграцията като инструмент за политически натиск, както и активността на подводници и безпилотни апарати в Черно море.

Този спор показва, че държавите членки не оценяват еднакво заплахите пред сигурността си. Докато едни поставят акцент върху северните направления и Арктика, други смятат, че Черноморският регион и южните граници на Алианса изискват повече ресурси.

За страните от Югоизточна Европа, включително България, решенията за приоритетите на НАТО имат пряко значение за планирането на отбраната и защитата на критичната инфраструктура.

Дронове или танкове: как ще изглежда модерната армия?

НАТО трябва да намери и правилния баланс между новите технологии и традиционното въоръжение. Все повече държави планират да разширят използването на безпилотни системи, но остава въпросът доколко те могат да заменят или допълнят танковете, артилерията и другите конвенционални оръжия.

Един от аргументите в полза на дроновете е недостигът на военнослужещи в европейските армии. Застаряването на населението и трудностите при набирането на личен състав принуждават правителствата да търсят решения, които увеличават бойните възможности без пропорционално нарастване на числеността на армията.

Технологиите обаче не решават всички проблеми. Европейските държави трябва да ускорят и производството на боеприпаси, бронирана техника и други ключови системи, за да не изостават от темповете на руското военно производство.

Какви уроци може да извлече НАТО от войната в Украйна?

Бойните действия в Украйна промениха представите за съвременната война, особено по отношение на безпилотните системи, електронната война, разузнаването и защитата срещу ракети. Опитът от фронта е важен за НАТО, но не може да бъде пренесен механично във военната доктрина на Алианса.

НАТО традиционно залага на бързи маневри, превъзходство във въздуха и прецизни удари от голямо разстояние. Войната в Украйна обаче показва и колко решаващи могат да бъдат продължителните боеве, устойчивостта на снабдяването и способността на военната промишленост да произвежда достатъчно оръжия и боеприпаси.

Върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич подчертава, че Алиансът трябва да извлече поуки от конфликта, но не желае да води война по същия начин.

Предстоящото преразглеждане на военните планове ще покаже доколко европейските съюзници са готови да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Основното предизвикателство ще бъде да се съчетаят по-високите отбранителни цели с ограничените ресурси и различните стратегически приоритети на държавите членки.