„… може би аз виждах нейните недостатъци и тя – моите, ала чрез някакво тайнствено преобразяване, предизвикано от любовта, те се струваха и на двама ни не само извинителни, но дори приятни. Сякаш не бяха недостатъци, а някакви особени добродетели, макар и своеобразни. Така или иначе не правехме преценка един за друг: обичахме се.
Колкото по-голямо е щастието ни, толкова по-малко го забелязваме.“
Алберто Моравия, „Презрение“






