Русия се готви за война със Запада, предупреди наскоро германското външно разузнаване. Но е малко вероятно това да е широкомащабно нападение на територията на НАТО. Москва може да избере ограничено нахлуване или засилване на тактиката си за хибридна война, за да провери реакцията на страните-членки на алианса.

Има множество възможности за Русия да тества сплотеността на алианса, включително ограничено заграбване на земя, предупреждават експерти.

Неотложността вече е очевидна от висши военни и политически служители. Андрюс Кубилюс, комисарят по отбраната на Европейския съюз, каза през септември, че министрите на отбраната и командирите на НАТО са „съгласни, че (руският президент) Владимир Путин може да бъде готов за конфронтация с НАТО и ЕС след шест до осем години“.

Службата за външно разузнаване на Естония предупреди през февруари, че НАТО „може да се изправи пред масова армия от съветски тип през следващото десетилетие“, ако Русия успешно реформира своята армия.

„Ако приемем тези оценки сериозно, това е времето, за да се подготвим правилно и то е кратко“, каза Кубилюс пред агенция „Ройтерс“. „Това означава, че трябва да вземаме бързи и амбициозни решения”, посочи той. Основният катализатор е пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което накара Швеция и Финландия да се откажат от дългогодишната си политика на необвързаност и да се присъединят към НАТО.

Длъжностни лица и експерти като цяло очакват новата администрация на новоизбрания президент Доналд Тръмп да удвои натиска върху Европа да увеличи допълнително военните разходи. Предприятията „трябва да бъдат подготвени за военен сценарий и съответно да коригират своите производствени и дистрибуторски линии“, зоват военни експерти като Роб Бауер.

Германия започна да изготвя планове за това как Берлин ще защити важни сгради и съоръжения в случай на нападение и как Германия ще бъде канал за стотици хиляди войници, които се насочват на изток, пише FAZ.

Трите балтийски държави Латвия, Литва и Естония подписаха споразумение през януари тази година за засилване на защитата по сухопътните си граници с Русия и Беларус. Вилнюс каза, че е поставил мини и други защити срещу танкове и бронирани превозни средства.

Полша пък започна изграждането на това, което нарече своя „Източен щит“, струващо над 2,5 милиарда долара и описано от Варшава като „най-голямата операция за укрепване на източната граница на Полша, източния фланг на НАТО от 1945 г."

Инвестициите на Полша са комбинация от изграждане както на отбранителни, така и на нападателни способности, предназначени да възпират Русия, като я убедят, че всяка атака няма да успее да постигне целите си и ще има много висока цена.

Подготовката не е само военна, но и гражданска. В средата на ноември най-новият член на НАТО, Швеция, публикува брошура, в която се казва, че помага на жителите на страната „да се научат как да се подготвят и да действат в случай на криза или война“. Финландия има публично достъпни ръководства за това как се подготвя за „най-лошата възможна заплаха, войната“. Норвегия също публикува брошура за това как да се справят с „екстремни метеорологични условия, пандемии, злополуки, саботаж – и в най-лошия случай военни действия“.

Европа има хроничен недостиг на противовъздушна отбрана, въпреки че военни и политически служители не предоставят подробности. През януари балтийските държави също подчертаха необходимостта да изградят въздушна отбрана на НАТО на източния фланг.

Докато Полша, балтийските държави, Финландия и Швеция, както и Румъния, която граничи със Западна Украйна, са увеличили значително инвестициите в отбраната, Западна Европа изостава. Неслучайно най-големите увеличения на разходите за отбрана в НАТО идват от тези, които са най-близо до Русия. Страните в алианса търсят как да подобрят интегрираните способности на НАТО за въздушна и противоракетна отбрана, извличайки поуки от ударите на Русия срещу Украйна.