Документът ще регламентира и ролята на супермаркетите и дистрибуторските центрове при прекъсване на електрозахранването, интернет връзката или при кибератаки.

Правителството вече води разговори с търговските вериги за създаване на аварийни запаси от стоки от първа необходимост. „Работим по въпроса възможно най-бързо“, заяви заместник-министърът на земеделието, рибарството, продоволствената сигурност и природата Силвио Еркенс.

Инцидентът в „Алберт Хейн“ показа уязвимостта на системата

Необходимостта от подобен план стана по-осезаема след технически инцидент, засегнал супермаркетите „Алберт Хейн“, управлявани от компанията „Ахолд Делез“. Заради проблеми с цифровите системи бяха нарушени дейностите в дистрибуторските центрове, рафтовете в някои магазини останаха празни, а онлайн поръчките бяха преустановени.

Редовните доставки до магазините бяха възстановени на четвъртия ден, докато доставките по домовете останаха спрени до вторник.

Случаят не е довел до реална заплаха за продоволствената сигурност, но е разкрил рисковете, произтичащи от логистична система с минимални складови наличности и силна зависимост от цифровите технологии. В момента нидерландските супермаркети и дистрибуторски центрове не са задължени да поддържат аварийни запаси.

Резерви за два или три дни

Според Еркенс съществуващите дистрибуторски центрове могат да бъдат използвани за съхранение на резервни количества храни и други основни стоки. Това обаче би наложило промени в логистиката и би намалило ефективността на системата.

„Така ще имате стоки за два или три дни, с които винаги да се покрие първоначалният риск“, обясни заместник-министърът.

Централното бюро за търговия с храни предупреждава, че недостигът на складови площи може да затрудни изграждането на резерви. Според директора му Марк Янсен една от възможностите е държавата да закупи или построи складове, а след това да организира разпределението на продуктите чрез търговските вериги или общински центрове.

Янсен определя инцидента като предупреждение за необходимостта от резервни методи на работа, които не зависят изцяло от цифровите технологии.

Планира се аварийният асортимент да бъде по-ограничен от обичайния избор в супермаркетите. Властите анализират кои продукти са критични за населението. Еркенс посочва, че липсата на отделен продукт, например киви, не представлява национална криза, ако има достъпни алтернативи. Основната цел е да се гарантират доставки при отпадане на цели категории стоки от първа необходимост.

Препоръка домакинствата да имат храна за осем дни

По-рано изследователи от Института за международни отношения „Клингендал“ и Университета „Еразъм“ предупредиха, че Нидерландия не е достатъчно подготвена за сериозна криза с продоволствената сигурност.

Те препоръчват супермаркетите да поддържат динамични аварийни запаси, които да се включват в обичайните продажби. Така ще се намали рискът храните да се развалят, преди да бъдат използвани.

Изследователят Питер Зван смята, че домакинствата трябва да разполагат с хранителни запаси за осем дни, вместо само за три. Той признава, че това може да бъде трудно за хората с ограничени финансови възможности или недостатъчно място за съхранение.

При подобни обстоятелства супермаркетите биха могли да поемат по-активна роля и да организират координирано разпределение на храните при реална криза.