Днес още от ранни зори не се посвениха да политизират дори кончината на патриарх Неофит. В родните национални телевизии се редяха гости, които да сквернословят без страх от смъртта и от Бога. Превърнаха трагедията в карнавал на евроатлантическите ценности.
Георги Лозанов, по-известен като Гого Папионката, призова митрополитите да не канят руския патриарх Кирил на поклонението на главата на Българската православна църква. Горан Благоев пък се завайка, че, ако дойде патриарх Кирил, вселенският Вартоломей няма да присъства.
Тези двамата не са единствените коментатори на смъртта на патриарха. Те са представителна извадка на днешния поразителен фарс.
Завайкали се за вселенския патриарх, който сам се представи като противник на България. Нима забравиха домораслите лъснати евроатлантици как през 2015 г. той най-грубо и нагло обяви българската държава да върне църковни ценности, които са принадлежали на гърците. Нашите историци тогава нарекоха това искане на негово светейшество "гавра с трагедията на избитите и ограбени български изселници от северна Гърция преди близо век".
В началото на 2018 г. Вартоломей отново се извика. Този път обвини нашата църква в "погрешни действия" заради съгласието й да бъде църква-майка на македонската.
Никой никога не си е позволявал такова неуважение към нашата държава и към нашата Църква.
Вартоломей направи разкол в православния свят във време, когато ислямисткия радикализъм расте и се движи в Европа с пълна сила. Цивилизацията ни е заплашена от унищожаване.
Църквата ни е съхранила като народ по време на петвековното османско владичество. Сега се опитват да я разкъсат с мръсни политически пръсти.
Държавата ни е в криза. Сега, когато идат тежки времена за Църквата, иде борба за душите ни.
Православието е застрашено именно от западния евроатлантизъм. За съхранението му се води борба.
Вартоломей направи каквото направи. Кой ще плати цената от непоправимите му действия? Дано другите православни църкви успеят да се обединят и да оставят вселенския патриарх да си седи сам в Истанбул. Може би в компанията на нашите евроатлантици.
Светият Синод би трябвало да спази традицията, която повелява при кончината на патриарха да кани на опелото главите на братските общности от православния свят. Нека оставим това на нашите синодални отци да решат. Те са мъдри хора и затова надеждите са да отсъдят мъдро.
Албена Борисова, ПИК
Още новини четете в категория
Позиция
7.8 С
12.7 С
12.7 С
10.9 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
