България продължава да се сблъсква с високо ниво на корупция, което я поставя сред най-засегнатите страни в ЕС. Според Corruption Perceptions Index (CPI) за 2024 г., публикуван от Transparency International през 2025 г., страната получава 43 точки от 100 (където 0 е “високо корумпирана”, а 100 – “много чиста”). Това е леко намаление от 45 точки през 2023 г., което я нарежда на ниво с държави като Китай и Молдова, но значително под средното за Западна Европа (където страни като Германия и Холандия надвишават 70–80 точки). В ЕС България е сред най-ниско класираните, заедно с Румъния (46) и Унгария (41), което отразява системни проблеми в публичния сектор, съдебната система и политиката.  Според проучване от 2024 г., корупцията е сред топ 3 най-важни проблеми за над 70% от българите, което подчертава общественото недоверие.

Актуални доклади от 2025 г. сочат към продължаващи скандали: Например, Европейската прокуратура (EPPO) разследва корупция с EU фондове за рибарство, а ключови фигури като Делян Пеевски са санкционирани от САЩ и UK за корупция и влияние върху политиката. Политическата криза през 2024–2025 г. е свързана с обвинения в изборни измами, корупция в бюджета и олигархично влияние, което доведе до нисък избирателен turnout и протести. OECD и GRECO препоръчват реформи в антикорупционните органи, но напредъкът е бавен поради геополитическа нестабилност и липса на прозрачност в съдебната система.

Общо взето, нивото на корупция е високо (според CPI – под 50 точки), с тенденция към леко влошаване, което я прави уязвима към външни санкции и вътрешни кризи.

Корупцията има дълбоко негативно влияние върху развитието на България, забавяйки икономическия растеж, социалния прогрес и интеграцията в ЕС. 

Корупцията намалява инвестициите и ефективността на публичните разходи. Според доклади, тя води до злоупотреби с EU фондове, които са ключови за инфраструктура и иновации – например, високи цени за строителство на пътища често се свързват с корупционни схеми. Това забавя GDP растежа (около 2% годишно), като България остава с GDP per capita 2–3 пъти по-нисък от западноевропейските страни. Корупцията в бюджета увеличава дефицита и намалява доверието на инвеститорите, което ограничава развитието на IT и други сектори.

Корупцията подкопава демокрацията, водейки до честа смяна на правителства, това създава нестабилност, която забавя реформи и интеграцията в Шенген и еврозоната. САЩ виждат корупцията като заплаха за НАТО, което води до санкции и геополитически рискове. 

Корупцията ерозира доверието в институциите, с нисък HDI прогрес (България е 10–15% зад ЕС лидерите). Тя влошава неравенството, здравеопазването и образованието, като публични средства се отклоняват от реалното им предназначение. Протести през 2025 г. показват обществено недоволство, което може да доведе до засилване на вече силно-изразената емиграция на млади таланти.

Според налични данни и доклади от периода 2017–2023 г., средните годишни финансови загуби от корупция в България се оценяват на около €11–14 млрд., което представлява 14–22% от БВП на страната.

Тези оценки са базирани на проучвания от организации като Greens/EFA и Global Financial Integrity, които анализират загуби в GDP поради корупционни практики в публични поръчки, злоупотреби с EU фондове и бюджетни средства. За сравнение, това е еквивалентно на три пъти бюджета за здравеопазване в страната.

В публичните поръчки, например, корупционните рискове водят до надплащане от 5–6% на разходите, което допринася за общите загуби. 

За ЕС като цяло загубите от корупция са около €990 млрд. годишно, като България е сред най-засегнатите.

Тези загуби забавят развитието, като намаляват инвестициите, увеличават дефицита и ерозират доверието в институциите, което подчертава нуждата от реформи.

Недко Белчев, МEDIAMALL