Писателят е издъхнал в перуанската столица Лима, където живееше от няколко месеца, далеч от обществения живот.

„С дълбока тъга ние съобщаваме, че нашият баща, Марио Варгас Льоса, почина в Лима, заобиколен от семейството си и в покой на душата“, написа големият син на писателя – Алваро. Съобщението е подписано и от брат му Гонсало и от сестра му Моргана и беше постнато в 00,23 ч. по Гринуич в социалната мрежа.

В последните месеци имаше слухове, че здравето на нобеловия лауреат се е влошило.

Роден в семейство от средната класа на Перу, Варгас Льоса беше един от главните герои на разцвета на латиноамериканската литература през 60-те и 70-те години на миналия век заедно с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес и с аржентинеца Хулио Кортасар.

Творбите на Варгас Льоса, който е франкофон, са преведени на тридесет езика. Той е много уважаван във Франция, но също така има и испанско гражданство, предоставено му през 1993 г.

Роден в Арекипа, в Южно Перу на 28 март 1936 г., Варкас Льоса е отгледан от майка си и от баба си и дядо си по майчина линия първо в Боливия, а после в Перу. Той учи във военната академия в Лима, след което следва литература и прохожда първо в журналистиката.

През 1959 г. се настанява да живее в Париж, за да може да твори и започва да пише, като модел за подражание му е „Мадам Бовари“ на Гюстав Флобер, която той чете всяка вечер преди лягане.

В Париж Варгас Льоса е и преводач, преподавател по испански език и журналист за агенция Франс прес.  Там той се жени и за своя близка родственица, която е с 10 години по-голяма от него.

Кариерата му започва през 1959 г. с първи разкази. Последват редица творби, сред които„Градът и кучетата“ , „Зелената къща“, „Разговор в Катедралата“,  „Панталеон и посетителките“, „Леля Хулия и писачът“, „Войната в края на света“, „Кой уби Паломино Молеро?“, „Възхвала на мащехата“, „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.

Писателят се зарича да пише до края на дните си, но е привлечен от Кубинската революция на Фидел Кастро, след това обаче се дистанцира от комунистическия режим, разочарован от него.

Варгас Льоса продължава да се занимава с политика и дори се кандидатира за президент на Перу, като представител на десноцентристка коалиция през 1990 г., като победата му изглежда гарантирана, но тогава внезапно печели никому неизвестният агроном Алберто Фухимори. Варгас Льоса след това изоставя и политиката. Но никога не престава да следи какво се случва в международен план и редовно критикува популизма, дефиниран от него като болест на демокрацията, като в него той включва и чавизма и кастризма в Латинска Америка и крайната десница и радикалната левица в Европа.

Варгас Льоса поддържа тясно приятелство с Гарсия Маркес, преди мистериозен диспут да доведе до прекратяване на отношенията между двамата.

Варгас Льоса има два брака зад гърба си, а през 2015 г. привлича вниманието и на светските издания заради връзката с испанката от филипински произход Исабел Прейслер, бивша половинка на певеца Хулио Иглесиас. Двойката обаче се разделя седем години по-късно.

"Ние, латиноамериканците, сме големи мечтатели по природа и трудно различаваме реалния свят от фикцията. Затова ние имаме толкова добри музиканти, поети, художници и писатели, но също така и ужасни и посредствени лидери“, заяви Варгас Льоса през 2010 г., малко преди да получи Нобеловата награда за литература.

Варгас Льоса е носител на множество други награди, а през 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република. През 2021 г. е избран за член на Френската академия.

Смятан е за последния представител на златното поколение латиноамерикански писатели.