- Г-жо Йотова, преди няколко дни във Фейсбук страницата “Референдум Трети март” Вие цитирахте Гьобелс. Срещу искането 3-ти март да не бъде национален празник на България. Защо е важно за Вас да запазим Трети март като национален празник?
 
- Относно трети март: радвам се и се гордея с това, че съм в учредителния комитет на Референдума за трети март. Не случайно внесохме декларацията в Народното събрание на рождения ден на Бенковски. В деня на българския опълченец. Някъде ни нарекоха “Хвърковата чета”, и това ми харесва. Аз съм готова за това. Дъщеря съм на истински революционер, писателят Кръстю Кръстев, светла му памет, и винаги революционния дух е бил в мен. Когато чух за предложението на временно управляващите за премахване на националния ни празник, буквално побеснях.

Освен че това е денят на българската свобода, освен че е началото на Третата българска държава. Която се появява на картата на света след 500 години робство, ме вбеси още един факт. Този, че най-некомпетентното, най-безкултурното правителство, съставено от хора. Които не са спечелили изборите и определиха 0, 04% в бюджета за култура. Именно те предлагат 24-ти май за национален празник. Един международен за целия славянски свят празник, за който съм много горда, че тръгва от нас, от българите. Все пак вече се призна, че траките притежават най-старата писменост. Тя не е изчезнала, тя прераства в писмеността на Кирил и Методи. Но все пак води началото си от древната Линеар Б. Но това, убедена съм, временно управляващите не са го чували.
Така че, махането на националния ни празник. Освен национално предателство е и културна подигравка на безкултурни хора. Които обиждат интелигентността на българина. Кланят се на новообразувани държави с военна сила. Забравяйки и незнаейки, че българите са родоначалници на европейската и до голяма степен на световната цивилизация. Просто ние трябва да проумеем и да си спомним, че древните траки не са изчезнали. Това сме ние, които продължаваме живота по нашите земи.

- Г-жо Йотова бяхте депутат от БСП доскоро. Как ще разтълкувате настоящата българска политическа реалност, която вече всички наричаме “сглобката”? Какво е за Вас “сглобката”?
 
- Ох! Темата е болезнена и в личен, и в общонароден план. Когато бях избрана за народен представител от Гражданската квота на БСП, партията спечели почти милион гласоподаватели. Изкарах пълен мандат като депутат, видях колко е трудно да си такъв, ако се отнасяш сериозно към работата си и с уважение към институцията. Все пак, ние сме парламентарна република и Парламентът е последна инстанция в нашата страна. И тогава, когато бях депутат, имаше извращения в пленарна зала, в смисъл на недопустимо поведение, като Марешки, който не се съобразяваше с никакви правила и начин на поведение. Правила съм забележки от трибуната на колегата ми Евгени Будинов, че трибуната на Народното събрание не е халтура в провинцията и т.н.

Сега сме свидетели на пълна деградация на парламентаризма. Освен изцепките Божанкови и други, върхът на падението за мен беше през лятото, когато те, депутатите, си прекъснаха скъпоценната почивка, за да отчетат дейност по случая Дебора. Вместо да се опитат реално да помогнат на жертвите на домашно насилие с финансиране от държавата на кризисни центрове например, те се събраха да определят дефиниция за интимна връзка.

Потрес! Наблюдавах как дори опитни парламентаристи, с повечко стаж, предлагат чисти идиотщини като шестте месеца и че интимна връзка може да е само между мъж и жена, моля ви се. Все едно пребитите и убити деца при домашно насилие не влизат в графата. Да не говорим за нещастните самотни възрастни жени по селата, често ставащи жертва на човекоподобно животно, което ги ограбва, изнасилва и убива. Никой не се сети, че в тези забравени от Бога селца трябва да има някакъв надзор. Поне един дежурен полицай на онези седем къщи, в които живеят тези несретници.

Станаха за смях, само дето не е смешно. А, това, на което Лена Бориславова му измисли името „сглобка“, не е правителство. Не я харесвам тази дума и не признавам това правителство. Изборите не ги спечелиха те. Точка. Сега, колко фалшификати е имало по време на изборите, не коментирам. Но такъв парадокс в НРБ не е имало. Изборите печели една партия, управлява друга, плюс трета.  Шарлатанчета са, да. Напълно прав е Президентът.

- Какво се случи с БСП, защо от голяма и влиятелна политическа сила, днес БСП е пета политическа сила с възможност още да намалее електоратът ѝ? Къде е проблемът? В ръководството или в новите реалности по света?
 
- Относно БСП, темата е болезнена за много хора. Освен за истинските социалисти, представители на съвременната социалдемокрация, която все повече залива света и много страни като Китай, Виетнам започнаха буквално да превземат икономиката, а други като една Дания, нищо, че е кралство, живеят на тези принципи като социална държава.

Освен това, има и едни хора като мен, които са деца на социалисти. Моят баща, роден 1921-ва година, е пряк участник в борбата срещу фашистката власт в България. Със смъртни присъди, инквизиран, затвор и пряк участник на фронта по време на ВСВ, от тези, които стигат до Клагенфурт, докъдето е стигнала Българската армия. И въпреки че бях от гражданска квота, аз и други деца и внуци на автентични социалисти сме много по-истински от някои в ръководния апарат на БСП.

Крахът на изборите след 44-то народно събрание, двойно намалели гласоподаватели, не е внезапното измиране на 500 000 пенсионери, нито пандемии, нито климатични промени. Вината е изцяло на Корнелия Нинова, която махна кадърните, интелигентни и образовани хора, като Крум Зарков например. Обгради се с блюдолизци и интриганти. Обърна се срещу Президента и направо отврати избирателите. На мен лично по време на кампания са ми казвали, че много ме харесват, но докато тя е председател на партията, няма да гласуват за нея. Надявам се нещата да се оправят един ден и хората като Крум да заемат полагащото им се място като ръководители на социалистите.

- Какво се случва в българския театър, в частност в Народния театър, който беше обсипан със скандали? Какво е мнението Ви за случващото се там? И като цяло, какво се случва в българския театър? Има талантливи млади хора, намират ли си те място в театъра или все по-голяма част от тях избират халтурата и някакви частно телевизионни, интернет формати само и само, за да могат да се прехранват?
 
- Темата с Народния театър и изобщо с културата у нас, също е болезнена. Като депутат внесох едно предложение за бюджета, едни 15 милиона да се определят за ръководители на театрални състави към гимназиите. Както е по цял свят. Култура за младите и доход за артисти и режисьори в рамките на половин работна заплата. Естествено не се прие. Вместо това наблюдавам друго недоразумение. Като председател на жури на национален ученически театрален фестивал в Русе се нагледах, освен на прекрасни представления, но и на големи недоразумения. По програма на Министерството на образоването - учители по български и литература, срещу допълнително заплащане, да водят състав и да поставят пиеси. Трагедия. От писани от учителки пиески, плюс такива, в които участват самите те, до КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ за 15 минути и безобразно представен. Един пример, че управляващите не разбират и не ги интересува какво става с културата.

Народният театър стана сцена на долни страсти от страна на злоупотребил с алкохол режисьор, агитка от 5 човека, които го възхваляват и викат, че това е хъшовщина, а не пиянство. Пълна глупост, от която веднага се възползва клика от министър и приятели с апетити за милионите, предназначени за ремонт на театъра. Във време когато директорът най-после даде нормални заплати на артистите. Те затова отидоха при Президента и защитиха директора си. Защото искаха да работят спокойно. Аз също застанах на тяхна страна. Също казах, че Морфов не може да маха Будинов, защото е от ГЕРБ, не може да недоволстваш срещу пиар само защото е от ДПС. И, че е гласувала. Ами, Слава Богу, от 44–та година насам жените в България гласуваме. По тази логика веднага да махне и Христо Мутафчиев. Или да надраска вратата на Сърменов, директора на Сатирата.

От друга страна, хората не са доволни от пиесата, с която стартира сезона Народният театър. Очакваха българска пиеса, или класика, получиха Хага. Прекаленото подмазване на Америка е отвратително. Недопустимо е в Националния ни театър да се провежда тежка политическа пропаганда.

Въобще положението в културата е трагично. Още от въведената от Вежди Рашидов реформа за бройката продадени билети, която трайно настани чалгата в театрите. Скоро четох интервю на Теди Москов колко е омерзен от това в какво се е превърнал любим негов актьор и от предателствата на бивш съмишленик режисьор.
В частния сектор фонд Култура и министерството отпускат пари за проекти. Тези пари са от 5 до максимум 15000 лева, много рядко. Е, какво може да се направи с едни 6000 за едно представление? Да не говорим за липсата на сцени за частния сектор и за високите наеми на съществуващите. Невъзможна реалност.

Иначе талантливи хора има, и млади, и в по-зряла възраст, които са в невъзможност да приложат таланта си. Снимат се сериали с едни и същи. Хората се питат как едни ги гледаме в сериала от 20.00 ч., после същите в този от 22.00. Да не говорим за връзкарите и ейджизма.

Засега не виждам светлина в тунела, но не спирам да се надявам. През октомври моите представления са на 26-ти, ВЛЮБЕНА, СГОДЕНА, ИЗЧЕЗНАЛА, комедия, мюзикъл от Щефан Фьогел и на 28-ми, ПИЕСА ЗА ДВАМА от Тенеси Уилямс. И двете са в театър 199 “ Валентин Стойчев”.

Интервю на Стефани Василева, MEDIAMALL