Многогодишните предположения, че хората, които остават будни до късно („сови“) са по-малко ефективни и умствено интелигентни от „ранните чучулиги“, може да са погрешни. Мащабно проучване, включващо над 26 000 субекта показа точно обратните резултати: нощните „сови“ демонстрират по-висока когнитивна функция в сравнение с ранобудните „чучулиги“.
Експерти от Имперския колеж в Лондон анализираха данни от големия британски проект uk biobank, в който участниците са преминали тестове за интелигентност, памет, скорост на реакция и други показатели за умствени способности. Освен това, учените изследвали влиянието върху мозъчната функция на такива фактори като продължителността и качеството на съня, както и индивидуалните биологични ритми на участниците.
В резултат на анализа на получените данни, експертите установяват, че хората, които се смятат за „сови“ (които заспиват в късните часове), както и тези с „междинен“ хронотип, демонстрират по-високи резултати в когнитивните тестове. В същото време най-ниски резултати показват ранобудните хора, които предпочитат да си лягат рано и да стават рано.
По този начин утвърденото убеждение, че късното лягане има отрицателно въздействие върху умствената дейност, може да бъде поставено под въпрос. Напротив, това проучване показва, че „совите“ имат по-развити интелектуални способности, включително аналитично мислене, памет и реакция.

Според учените тези открития имат важно практическо значение. Те поставят под съмнение общите стереотипи и предразсъдъци срещу хората с късен хронотип, които често се смятат за по-малко ефективни работници. Резултатите от изследването изискват по-обективна оценка на когнитивните способности на човека, независимо от биологичния му ритъм.
Освен това, експертите отбелязват, че тази работа може да помогне за разработването на по-гъвкави и индивидуализирани подходи за организиране на образователни и професионални дейности. В края на краищата, познаването на характеристиките на представители на различни хронотипове отваря нови възможности за най-ефективно използване на техния интелектуален потенциал.
Експертите подчертават необходимостта от допълнителни изследвания в тази насока. Те са убедени, че подробното изследване на влиянието на биоритмите върху човешките когнитивни функции ще позволи да се преразгледат съществуващите представи и стереотипи. Може би в близко бъдеще възприемането на „сови“ и „чучулиги“ ще се промени драматично, отстъпвайки място на по-диференциран и обективен подход.






