Законодателните промени трябва да насърчат колективното трудово договаряне и да създадат повече възможности за по-добро заплащане, така че по-малко хора да остават на минимална работна заплата. Това заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по време на международната конференция „Bargaining-Up: Повишаване на заплатите чрез колективно договаряне“.

Събитието е организирано от Европейската конфедерация на профсъюзите и се провежда в централата на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

Нов подход при определянето на минималната заплата

Ефремова очерта целите на промените в Кодекса на труда, свързани с механизма за определяне на минималната работна заплата. По думите ѝ измененията са съобразени с европейските изисквания за насърчаване на адекватните минимални възнаграждения и укрепване на социалния диалог.

При преговорите със социалните партньори е постигнат компромис относно показателите, чрез които ще се прилагат четирите критерия за определяне на минималната заплата в националния контекст, посочи министърът.

Сред използваните показатели е индексът на цените на малката потребителска кошница. Ефремова обясни, че в България все още няма национална методология за определяне на издръжката на живот.

НСИ трябва да разработи методология за издръжката на живот

Предвидено е Националният статистически институт да разработи такава методология в рамките на следващите девет месеца. Целта е да има по-надеждна основа за оценка дали минималната работна заплата е адекватна спрямо разходите за живот.

По думите на Ефремова след три години, когато вече ще има достатъчно данни за прилагането на новия механизъм, ще може да бъде направена първата оценка на неговата адекватност.

Дотогава тенденциите при малката потребителска кошница ще бъдат сред показателите, които се вземат предвид при оценката на икономическите условия и нуждите на работещите.

Предвидени са 20 мерки за колективно трудово договаряне

Министърът съобщи, че са предвидени общо 20 мерки за насърчаване на колективното трудово договаряне. Седем от тях са законодателни, а останалите са насочени към създаването на условия за по-широкото му прилагане.

Според Ефремова минималната работна заплата ще се определя в диапазон между долна и горна граница. Идеята е при договарянето между социалните партньори да се отчитат както състоянието на националната икономика, така и потребностите на работещите.

Колективното трудово договаряне дава възможност на представители на работниците и работодателите да обсъждат условията на труд и възнагражденията. Според министъра по-ефективният социален диалог може да допринесе за по-добри условия на труд и по-високи заплати.

Изкуственият интелект променя пазара на труда

Ефремова посочи, че европейският пазар на труда е изправен пред редица предизвикателства, сред които военните конфликти, демографската криза, дигитализацията, неравенствата и икономическата несигурност.

По думите ѝ предстои трансформация, която ще промени работните места и изискванията към служителите. Министърът цитира данни, според които над 60% от работните места ще бъдат засегнати от влиянието на изкуствения интелект.

Тя подчерта значението на демократичните институции и устойчивия социален модел за адаптацията към тези промени.

Основната цел на предвидените мерки е да се засили социалният диалог, да се насърчи договарянето на възнагражденията и да се създадат условия за по-адекватно заплащане в условията на променящ се пазар на труда.