Дискусията около истинското предназначение на Хеопсовата пирамида или Великата пирамида отново се разгоря, след като ново изследване предложи теорията, че пирамидата може да е била създадена не само като гробница, а и като своеобразна система за „комуникация в космически мащаб“.

Авторът на изследването, Джалал Джафари от Института по лазери и плазма към университета „Шахид Бехещи“ в Иран, твърди, че прецизното географско разположение, архитектурните пропорции и ориентацията на пирамидата спрямо въртенето на Земята може да са имали далеч по-сложна функция от досега приеманата.

Публикацията, която все още не е преминала през научно рецензиране, предполага, че Голямата пирамида е можела да функционира като своеобразен „гравитационен предавател“ на междузвездно ниво.

Един от основните аргументи в теорията е свързан с географската ширина на пирамидата. Според изследването тя се намира на 29.979234 градуса северна ширина – число, което напомня скоростта на светлината от 299 792 458 метра в секунда при определено изместване на десетичната запетая. Авторът допуска, че това сходство може да е било умишлено заложено в конструкцията.

Критици на теорията обаче отбелязват, че подобно сравнение използва модерни измервателни системи, които не са съществували в Древен Египет. Физици също подчертават, че няма научни доказателства, че пирамидите могат да генерират или предават гравитационни сигнали.

В изследването се разглежда и хипотезата, че движението на Земята около Слънцето създава повтарящ се гравитационен модел, подобен на носеща радиовълна. Според автора фиксираната позиция на пирамидата и ежедневното въртене на планетата биха могли минимално да „модулират“ този модел с течение на времето.

Джафари насочва вниманието си и към трите основни пирамиди на платото Гиза – тези на Хуфу, Хефрен и Микерин, които са разположени по прецизна ос северозапад-югоизток. В публикацията се цитира и по-ранно изследване на списание Nature, според което страните на Голямата пирамида са ориентирани към основните посоки на света с отклонение от едва 0,06 градуса.

Според автора подобна точност говори за изключително напреднали познания по геометрия, астрономия и геодезия в Древен Египет.

Теорията разглежда и възможността огромната маса на пирамидата, комбинирана с позицията ѝ върху земната повърхност, да оказва минимално влияние върху гравитационните взаимодействия между Земята и Слънцето. Макар самото изследване да признава, че този ефект би бил изключително слаб спрямо общата маса на планетата, авторът предполага, че постоянните циклични движения на пирамидата вследствие на земното въртене могат да създават малки, но устойчиви промени в по-голям гравитационен модел.

В рамките на тази хипотеза орбитата на Земята около Слънцето се разглежда като своеобразен „носещ сигнал“, а Голямата пирамида – като модулатор, който променя този сигнал във времето. Джафари дори предполага, че разположението на пирамидите на Хефрен и Микерин може също да е било внимателно планирано с цел създаване на вариации в системата.

Въпреки спекулативния характер на теорията, публикацията отново засили интереса към алтернативните интерпретации на древноегипетските пирамиди. Подобни идеи съществуват от десетилетия и често свързват монументите с използване на естествената енергия на Земята или с предполагаеми форми на комуникация с извънземни цивилизации.

Основната позиция на археологическата общност остава непроменена. Повечето специалисти продължават да приемат пирамидите като монументални погребални комплекси на египетските владетели, докато физиците подчертават, че засега не съществува известен научен механизъм, който да позволява подобна конструкция да функционира като гравитационен предавател.