Международен екип учени от Duke-NUS Medical School представи нови данни за сложните механизми, които стоят в основата на развитието на рак на стомаха – едно от най-смъртоносните онкологични заболявания в световен мащаб.

Изследването показва, че рискът от заболяването не се определя от един фактор, а е резултат от продължително взаимодействие между стареенето, тютюнопушенето, генетичните промени и състава на бактериалната флора в устната кухина и стомаха. Данните се вписват в глобалната статистика на Световна здравна организация, според която ракът на стомаха остава петият най-често срещан вид рак и четвъртата водеща причина за смърт от онкологични заболявания.

Заболяването се развива бавно, често в рамките на десетилетия. Процесът обикновено започва с хронично възпаление на стомашната лигавица, което може да прогресира до чревна метаплазия – състояние, при което нормалните клетки на стомаха се трансформират в клетки, наподобяващи чревната тъкан. Въпреки че това състояние се счита за предраково, към момента медицината разполага с ограничени инструменти за точно прогнозиране кои пациенти ще развият карцином.

В рамките на изследването са анализирани над 1500 проби от шест държави, което позволява сравнение между популации с различен риск. Един от ключовите изводи е ролята на клонална хематопоеза – процес, при който кръвните стволови клетки натрупват мутации с напредване на възрастта. Това състояние, по-често срещано при възрастни хора, се свързва с повишена вероятност от развитие на рак на стомаха и дава допълнително обяснение защо заболяването се диагностицира по-често в по-късна възраст.

Анализът показва още, че при тези пациенти се наблюдават по-високи нива на орални бактерии, включително стрептококи, в стомашната среда. В комбинация с отслабен имунен отговор това създава условия за хронично възпаление – ключов механизъм за канцерогенеза.

Изследователите идентифицират и 47 гена с повишена честота на мутации в клетките с чревна метаплазия. Особено внимание се обръща на гена ARID1A, чиито изменения се асоциират с по-висок риск и по-неблагоприятна прогноза. Установен е и специфичен модел на ДНК увреждане, известен като SBS17, който е тясно свързан с оксидативен стрес – процес, при който реактивни молекули увреждат клетките. Този тип увреждане се засилва при тютюнопушене и метаболитни нарушения.

Съвременни изследвания потвърждават, че освен добре известния фактор Helicobacter pylori инфекция, ролята на микробиома – включително бактерии от устната кухина – става все по-значима в оценката на риска. Това отваря нови възможности за ранна диагностика и превенция чрез контрол на възпалителните процеси.

Паралелно с това екипът изследва и потенциални терапевтични подходи. Лекарството пирвиний, използвано традиционно срещу паразитни инфекции, показва способност да потиска растежа на клетки с чревна метаплазия. На тази база се подготвят клинични проучвания в рамките на Сингапурския консорциум за рак на стомаха.

Специалистите подчертават, че натрупването на рискови фактори в продължение на години е ключово за развитието на заболяването. Това включва възрастови промени, тютюнопушене, генетична предразположеност и хронични инфекции. Именно поради тази мултифакторна природа, съвременната медицина насочва усилията си към по-ранно откриване, персонализирана оценка на риска и комбинирани превантивни стратегии.