Учените от Еврейския университет в Йерусалим идентифицират “бавен асеизмичен процес” като критичен фактор за възникването на катастрофални сеизмични събития.
Земетресенията са сред най-опустошителните природни бедствия, които планетата ни може да предизвика, а способността да ги прогнозираме все още е ограничена, твърдят експерти. Ново проучване на екип от Еврейския университет в Йерусалим хвърля светлина върху процесите, предхождащи сеизмичните събития и може да помогне в по-доброто разбиране на тяхната динамика.
В центъра на изследването стои идеята, че бавно и постепенно изместване в определена точка на напрежение в земната кора е от съществено значение за възникването на гигантски сеизмични събития. По думите на физика Джей Файнбърг, един от авторите на проучването, новите данни оспорват и допълват досегашните представи за разкъсването на земната кора, предава Glasnews.
Екипът е показал, че така нареченият „бавен асеизмичен процес“ е в основата на сеизмичното разкъсване, задвижвано от натрупано локализирано напрежение и специфичната геометрия на разломните структури.
Пукнатината: задължително условие за трус
Резултатите разкриват, че за да се стигне до земетресение, в земната кора трябва да се формира пукнатина, способна внезапно да колабира. Предишни изследвания вече сочеха, че появата на тази пукнатина се предшества от серия бавни движения (пълзене), които не разклащат околния скален масив. Детайлните механизми обаче често се базираха на двуизмерни модели, които не винаги отразяват преходите в реална триизмерна среда.
В новото проучване учените се съсредоточават именно върху ролята на този бавен асеизмичен стрес при последващото освобождаване на сеизмична енергия. Чрез лабораторни експерименти и теоретично моделиране екипът проследява процеса на постепенно разширяване на пукнатините в едно-, дву- и триизмерни системи. Малките двуизмерни зони на фрикционно движение (пълзене) се оказват първата стъпка към формирането на по-голяма пукнатина, която накрая може да премине в сеизмично разкъсване.
Изследователите отбелязват, че откритите детайли не само разширяват познанията ни за еволюцията на земетресенията, но и имат пряко приложение. По-доброто разбиране на стреса и триенето в земната кора предоставя ценни данни за бъдещи модели и теории, свързани с прогнозиране на сеизмична активност. Според авторите, техният труд може да се разглежда като нова рамка, която да помогне в определянето на момента, в който бавното пълзене е на път да предизвика катастрофално разкъсване.
6.6 С
11.6 С
9.8 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
