О. Хенри е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър, известен като майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк.

Роден в разгара на Гражданската война в САЩ на днешния ден, 11 септември, през 1862 година в плантация на име Уърт Плейс в Грийнсбъро, Северна Каролина.

Живее с баща си, потомствен лекар, и по-големия си брат, под непосредствената грижа на леля си Лина.

Майка му умира от туберкулоза, когато той е само на три. Семейството бързо обеднява, защото пациентите на доктора са най-обикновени довчерашни сиводрешковци от армията на злополучната Конфедерация.

На 17 Уилям започва работа в чичовата си дрогерия „да учи занаят“. Тук той научва далеч по-сериозните и решаващи истини и има възможност да слуша речта на улицата, а в свободното време — да се отдава на любимите занимания, стрелба, музика и рисуване.

Три години по-късно Уилям Портър заминава със свои близки за Тексас, за да не се върне вече в Грийнзбъро, освен за погребението на баща си.

През 1887 г. се премества в Остин, където се жени за седемнадесетгодишната Етъл Естес, която му ражда син. Поради факта, че и двамата родители са болни от туберкулоза, детето не оцелява.

Година по-късно тя ражда второ дете, което наричат Маргарет.

През 1894 г. Портър започва да издава хумористичния седмичник „Ролинг Стоун“ и същевременно работи като касиер в банка в Остин.

Един ден той е обвинен в злоупотреба с паричните средства на банката и е принуден да напусне. През 1895 г., след като седмичникът му фалира, Уилям се мести в Хюстън и се присъединява към вестник „Хюстън Пост“ като репортер и автор на собствена колонка.

Скоро след това той е арестуван за злоупотребите във връзка с предишната му работа в банката в Остин. Портър е пуснат под гаранция и ден преди провеждането на делото на 7 юли 1896 г. той бяга от града.

Няколко месеца се укрива от властите в Ню Орлиънс, а по-късно и в Хондурас. Връща се през 1897г, когато научава, че жена му е мъртва.

Осъден е на 5 години затвор за незаконно присвояване, въпреки оспорваните дебати в съда относно фактическата му вина. Така през 1898 г. той е вкаран в затвора Охайо Стейт Пенитеншъри.

Докато е в затвора, Портър започва да пише кратки разкази, за да припечелва пари, необходими за издръжката на дъщеря му Маргарет.

През времето, прекарано зад решетките той успява да напише поне дванадесет разказа. Когато през 1901 г. го освобождават предсрочно, той решава да промени името си, за да не разберат неговите читатели миналото му.

Започва да подписва разказите си с литературния псевдоним „О.Хенри“. Според една версия е заимствал името на един от пазачите в затвора – Орин Хенри , според други, това е името на лекарят Етиен Осиан Анри, чийто трудове той изучавал.

Портър се жени отново през 1907 г. за детската си любов Сара Линдзи Колман. Следва обаче упадъчен период в живота му – той започва да злоупотребява с алкохола и Сара го напуска само година след сватбата.

Последната година от живота на Портър преминава в дълги алкохолни нощи, влошено здравословно състояние и непрестанни парични проблеми.

Умира на 5 юни 1910 г. от цироза на черния дроб. Дъщеря му Маргарет Уърт Портър умира през 1927 г. и е погребана до баща си в Ашвил, Северна Каролина.

Представяме ви избрани цитати от безсмъртните произведения на разказвача:

Изгладнялото сърце се нуждае от зрънце щастие поне веднъж в годината.

Съдбата те люшка от една посока в друга като коркова тапа в бутилката вино, отворена от келнер, на който не си дал бакшиш.

Алкохолът свърши толкова бързо, сякаш бе сандвич с месо на вегетериански обяд.

Животът се състои от сълзи, въздишки и усмивки, но въздишките определено преобладават.

За да изживее пълноценно живота си, човек трябва да изпита бедността, любовта и войната. Но не всички тях наведнъж.

Когато сме влюбени, думата „любов” е синоним на жертвоготовност и себеотрицание. Когато са влюбени съседите, които живеят в апартамента до нас, тази дума означава наглост и самохвалство.

Това беше както просто, така и красиво, като всяка наистина велика измама.

Душата ѝ можеше да разкъса дори най-здравите вериги. Тя бе Ева, която вече е вкусила от забранения плод, но още не бе усетила горчивината му.

Те бяха роби на навика – на тази сила, която не позволява земята да се разлети на парчета, макар и да съществува някаква глупашка теория за земното притегляне.

Нито една минута не можеш да купиш с пари.

Източник: АRTday.bg