Снимка: БГНЕС Народното събрание прие на второ четене Закона за противодействие на корупцията на лица, заемащи публични длъжности, с което се възстановява Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Институцията беше закрита преди осем месеца, а функциите ѝ тогава бяха разпределени между Сметната палата, ГДБОП и следствието.
Приемането на закона е от ключово значение, тъй като е обвързано с изплащането на около 200 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, предаде „24 часа“.
Заради наближаващия краен срок – следващия петък – депутатите удължиха работното си време, за да финализират текстовете.
Според приетите разпоредби членовете на комисията трябва да бъдат избрани до един месец след влизането на закона в сила. Предвидена е и възможност КПК да започне работа дори с трима членове, ако някои от институциите не успеят да излъчат свои представители навреме.
„За“ закона гласуваха всички парламентарни групи с изключение на ДПС, чиито депутати се въздържаха от подкрепа.
В обхвата на закона попадат широк кръг публични длъжности – депутати, министри, магистрати, кметове и други лица на високи държавни позиции.
Комисията ще бъде съставена от петима членове с минимум 10 години юридически стаж. Те няма да могат да заемат поста, ако към края на мандата са навършили 65 години.
Разпределението на избора между институциите е:
За върховните съдилища е предвидено номиниране само на съдии, като отпада първоначалната възможност да участват и прокурори.
Изслушванията ще бъдат публични и провеждани от конкурсни комисии, определяни на случаен принцип. Самото гласуване ще е открито и ще се излъчва публично.
Изборът ще се счита за валиден при участие на повече от половината върховни магистрати. При неуспех ще се проведе ново гласуване на следващия ден, този път при кворум от 33%.
Процедурата допуска и обжалване – кандидатите, избрани от ВАС, могат да оспорват резултатите пред ВКС и обратно.
За адвокатската квота номинации ще може да прави всеки адвокат, а изборът ще се извършва от Висшия адвокатски съвет.
Председателят на КПК ще се сменя ежегодно чрез жребий.
Новият закон връща и разследващите инспектори, както и оперативно-издирвателните функции на комисията. Инспектори ще могат да бъдат лица с минимум пет години юридически стаж.
Според част от народните представители именно тези правомощия пораждат най-големи притеснения, включително възможността за концентрация на прекалено широки разследващи функции.
Председателят на комисията ще назначава директор на дирекция, което според критиците създава риск от персонализирано влияние при ежегодната смяна на ръководството.
Декларациите пред КПК ще могат да се подават и по електронен път, като ще бъде създаден специален регистър.
Съгласно закона, до шест месеца след старта на комисията ГДБОП трябва да предаде всички оперативни дела, а ДАНС – архивите, свързани с предишната структура.
С приемането на закона България прави нов опит за рестарт на антикорупционната си система – под натиск от европейските институции и с очаквания за реални резултати в борбата с корупцията.






