Идването на власт на Румен Радев постави в незавидна позиция бивши партийни кадри, които след края на кариерата си намериха пристан в държавната и съдебна администрация. Готвеното мащабно обновление обаче им показа, че тяхното синекурно пребиваване е застрашено. Затова те схванаха себе си като “спящи клетки” и се активираха. 

Пример за подобно поведение е бивш депутат на ГЕРБ, подслонил се като директор в администрацията на Висшия съдебен съвет и основал сдружение на съдебните служители.

Партийната кариера на Александър Николов беше запомнена с чата между бившия прокурор Иван Гешев и пиарката на Бойко Борисов - Севделина Арнаудова. Двамата се подиграваха на напъните на Николов да прочете от листче защитни слова за тогавашния обвинител номер Едно, но без особен успех. Това беше и повод да се припомни как неизвестният Николов беше изненадващо избран за народен представител с преференции от последното 13-то място в Плевен, където баща му е едър бизнесмен. 

Малко се знае и за кариерата на Николов като главен секретар на Върховния административен съд с председател Георги Колев. Основната му функция беше да лобира за проекти за дигитализация на съда на стойност милиони евро. С днешна дата тези проекти би следвало да са обект на разследване от прокуратурата, защото хартията в съда е повече от всякога. Злите езици говорят, че е възникнала вдъхновяваща интимна дългогодишна връзка със съдийка от ВАС, която по случайност отговаря тъкмо за финансовите корекции по проекти. Но какво ли не говорят злите езици.

След такива значими постижения, на Александър Николов е отредена ролята на директор във ВСС, където без всякакво съмнение заслужено отговаря за човешките ресурси. В израз на нежна грижа към съдебните служители той самоотвержено се обяви против съкращаването им и ги посочи като гръбнак на съдебната система. Което по същество е точно така. Проблемът възниква от това, че никой не иска да ги съкращава. Логичният въпрос защо Николов създава напрежение там, където такова няма, намира своя отговор в две направления. Едното е, че той иска да постави себе си и хората, които той посочи, като незаобиколим фактор пред новия ВСС. Досегашните членове ще напуснат постовете си, но правилно поставената администрация бързо ще научи новите на всички тънкости, които да им осигурят добър финансов статут, макар и морално и законово укорим.

Второто направление е, че Сашко, както го наричат колегите му, иска да принуди новата власт да преговаря лично с него в името на спокойствието на най-отрудената и нископлатена част в съдебната система.

Опитите на Николов да жонглира с връзки със съдии и политици пред новата власт са срещнали любезен, но твърд отпор. Това е задействало плана със съдебните служители, които той лично е наплашил с уволнения и намаляване на заплатите. Като директор на Човешките ресурси, Николов прекрасно знае, че възнагражденията на съдебните служители са в прерогативите на ВСС, а не на изпълнителната власт. Като поставя чадър над действията на сегашния състав на Съвета, защото най-малкото им дължи благодарност както за поста си, така и за щедростта им да не го дадат на прокурор, Николов създава изкуствено враждебна среда за всяка реформа в правосъдния сектор. Съдебните помощници, деловодители, администратори, финансисти, призовкари би следвало добре да се ориентират в опитите на един човек със съмнителна почтеност да ги извежда като преторианска гвардия в защита на най-уродливите форми на съдебната власт. И колкото по-бързо всяка микросистема идентифицира и се отърве от фалшивите си герои, толкова по-успешно ще излъчи свои автентични говорители. Като подигравка към добросъвестните обикновени служители звучи еуфорията на Сашко, изразена в призивите на Сдружението: “Никой не става съдебен служител, за да забогатее”.

По-надолу се засяга и темата за страха от изказване на собствено мнение. През годините явно Александър Николов  е брал голям страх, за да остане началник и сега стъпва на гърбовете на колегите и подчинените си, за да се задържи.

Но живият щит е съставен от мислещи и достойни хора, които наистина работят за хляба си. И е време Сашко да потърси друг клуб от съмишленици. И да остави добросъвестните съдебни служители намира. 

Руслан Михайлов