Профилите в интернет създават илюзия за близост, засилват идеализацията и могат да доведат до емоционална зависимост, предупреждава специалист по психично здраве.
Социалните мрежи коренно промениха начина, по който хората се влюбват. Днес чувствата често започват не от реална среща, а от профил, снимки и внимателно подбрани публикации. Това създава усещане за познаване, което в действителност е само илюзия.
Това обясни психотерапевтът и сексолог Марина Панайотова в разговор за ефектите на онлайн запознанствата върху психиката и връзките.
Илюзията за близост и витрината на социалните мрежи
Според Панайотова мозъкът ни възприема профилите в интернет като реални личности. Създава се усещане, че познаваме човека отсреща, въпреки че всъщност виждаме само негова подбрана версия.
Тази „витрина“ не показва ежедневието, слабостите и противоречията. Тя представя най-добрите моменти, които лесно се превръщат в основа за емоционална привързаност.
Колкото повече време прекарваме в общуване онлайн, толкова по-силно мозъкът допълва липсващата информация със собствени очаквания.
Идеализацията и любовта към собствената ни проекция
Един от най-опасните процеси в онлайн връзките е идеализацията. Когато липсват реални преживявания, умът запълва празнотите с желания образ на партньора.
Това не е умишлена измама от другата страна. Това е влюбване в собствената проекция.
В психотерапията този процес се нарича проективна любов. Човек не обича реалната личност, а историята, която сам е създал за нея.
Затова често първата реална среща води до срив на връзката. Реалността не съвпада с фантазията.
Кога онлайн връзката се превръща в зависимост
Освен разочарованията, сериозен риск е развитието на емоционална зависимост.
Първият сигнал е заместването на реалния живот с връзката. Тя вече не го допълва, а го поглъща.
Следва пълната емоционална обвързаност – настроенията, спокойствието и самочувствието зависят изцяло от виртуалния партньор.
Появява се изолация. Реалните контакти се заменят с чатове и разговори, защото онлайн всичко е по-контролируемо.
Често се добавя и секретност. Връзката остава скрита, защото дълбоко в себе си човек усеща, че реалността може да я разруши.
Според Панайотова много хора остават в такива отношения с години, докато не развият депресивни състояния и тежка емоционална зависимост.
Дистанцията създава усещане за силна близост. Разговорите са дълги и откровени. Липсват дребните конфликти от ежедневието. Затова връзката изглежда хармонична.
Но тя остава непълна. Няма езика на тялото, реакциите в реални ситуации и истинското съжителство.
Онлайн връзките могат да бъдат истински и стойностни, когато дистанцията е временна и осъзната. Проблемът започва, когато реалната среща постоянно се отлага.
Най-здравословният модел остава балансът между виртуалното общуване и реалния контакт. Само тогава връзката има шанс да бъде пълноценна и устойчива.
21.4 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
