Елитите на ЕС нямат намерение да се откажат от изборите тази година без мръсни битки.

Стартирахме тази рубрика Democracy Watch миналата година, за да проследим „битките между елитите на ЕС и народите на Европа“.

Ако се чудите за какво говорим, вижте контрастните сцени на бойното поле в Брюксел миналата седмица.

Докато всички правителствени ръководители на ЕС бяха затворени в тайни разговори в залата на Съвета за това как да управляват континента отгоре, фермерите бяха пред Европейския парламент, протестирайки срещу въздействието на разрушителните политики на техните управляващи върху ежедневния живот на европейците.

Това беше ярка илюстрация на сблъсъка между елитите и народите на Европа. Гражданска война между двете съставни части на демокрацията, както е определена първоначално от древните гърци; от едната страна demos—хората—от другата kratos—власт и контрол. Около 2500 години по-късно е подготвена сцената за борба за бъдещето на демокрацията в Европа в навечерието на европейските избори през юни. В рамките на тази среща на върха на Европейския съвет в Брюксел правителствените ръководители на всяка държава-членка на ЕС се срещаха при закрити врата, за да обсъдят как да дадат още 50 милиарда евро на изпадналата в затруднение Украйна, без изобщо да обмислят, че могат да се консултират с европейските данъкоплатци. Те притискаха унгарския премиер Виктор Орбан да оттегли ветото си и да се съгласи с огромното раздаване, въпреки последните проучвания, които показват, че повечето унгарски избиратели не искат да се намесват във войната Русия-Украина.

Междувременно, точно зад ъгъла от срещата на върха на властта, тълпи от разярени френски фермери блокираха площада пред Европейския парламент с тракторите си, запалиха огньове от гуми и се сблъскаха с полицията за борба с безредиците с водни оръдия. Не забравяйте, че това бяха трудолюбиви фермери, които рядко си взимат почивен ден, а не групата на професионалните зелени протестиращи, които обикновено внасят хаос в европейските градове. Те бяха подтикнати да дойдат в Брюксел, за да протестират срещу зелените мерки за строги икономии, наложени от ирационалните политики на елитите на ЕС Net Zero, което означава по-ниски доходи за земеделските общности и по-високи цени на храните за останалите от нас.

Един банер, изложен в Брюксел, както беше съобщено от The European Conservative в четвъртък, улови основните оплаквания на фермерите, които сега протестират в цяла Европа, и на милионите други европейци, които ги подкрепят. Той обяви: „Това не е Европа, която искаме“. Не, това не е Европа, която искаме. Това е политическата Европа, изградена от елитите на ЕС, които вярват, че знаят по-добре от нас какво е най-добро за нас. Елити, които ценят своя „все по-тесен съюз“ пред националния суверенитет и демокрацията; които налагат високомерни екологични политики за икономии, за да „спасят планетата“, без да мислят за щетите, които ще нанесат на живота на милиони по земята; които принуждават европейските нации да приемат масовата миграция, не толкова защото обичат мигрантите, а защото мразят националните граници и идеята за суверенен народ, който контролира собствената си съдба. Това е Европа, която накара много европейци да отхвърлят старите политически партии, които са я изградили. Ето защо популистките и национално-консервативните партии печелят на изборите почти навсякъде и се прогнозира, че ще се представят добре на изборите за Европейски парламент през юни. Извън тази чудовищна сграда на парламента в Брюксел, осветена за кратко от огньовете на фермерите миналата седмица, огромни реклами искрено призовават европейците да „използват своя глас“ през юни. Вътре в своите цитадели обаче политическата върхушка на ЕС не е толкова сигурна в това, все повече се тревожи, че милиони ще използват вота си по „погрешен“ начин, като гласуват за антимиграционни, скептични към ЕС нововъзникнали партии. Отговорът на елитите на ЕС е да атакуват бунтуващите се гласоподаватели на Европа, като ги клеймят като „крайнодесни“ или, когато това не се счита за достатъчно крайно, „ултракрайнодесни.“ Това е тънко кодиран начин да се каже, че тези хора са извън тесните граници на „уважавания“ дебат. Вместо да бъде ангажирана, „крайната десница“ трябва да бъде цензурирана, отменена или забранена напълно, както мнозина сега искат да се случи с популистката и все по-популярна „Алтернатива за Германия“ (AfD). В двойния говор на елитите, тази атака срещу демократичните права е напълно оправдана в името на „спасяването на демокрацията“, разбира се. По този начин, за да спасят хората от себе си, събудените елитаристи биха лишили милиони германци от правото да гласуват за избраната от тях партия.

Реакцията на елитите на ЕС разкри факта, че истинската заплаха за европейската демокрация, за способността на хората да контролират собствената си съдба, идва отгоре. Може да си представите, че мнозина сега ще гласуват за популистки партии поради провалите на истаблишмънта на ЕС. Очевидно не. За стълбовете на тази върхушка това е така, защото гласоподавателите са ирационални, свръхемоционални деца, страхуващи се от тъмното.

Това каза Хосеп Борел, върховният представител на ЕС по външната политика, пред елитна публика в италиански петзвезден хотел точно преди Коледа. След усилията си да продаде израелската демокрация във войната срещу ислямистката автокрация, Борел имаше послание за опасностите от твърде много демокрация в Европа днес. „Крайната десница“ може да се представи добре на европейските избори, призна той. Защо? „Страхувам се, че европейците ще гласуват на базата на страх“, провокиран от всяване на страх от миграцията. „Страхът пред лицето на неизвестното и несигурността“, продължи първият дипломат на ЕС, „генерира хормон, който изисква отговор на сигурността“.

Този страх може да накара „хормоналните“ европейци да гласуват за „крайната десница“. Няма значение, че притесненията относно масовата миграция са напълно реални и рационални, базирани например на факта, че ЕС е получил повече от един милион искания за убежище през първите 10 месеца на 2023 г. Според Борел истинският проблем, както е уловен от Бруно Уотърфийлд в The Times (Лондон), е, че „популизмът има ирационална биологична основа“. Истинският „страх“, показан тук, е страхът и омразата на елитите на ЕС към хората, които те чувстват в костите си. Те са ужасени, че гласоподавателите са извън техния контрол, че демосите се изплъзват от крато. За хора като Борел това е грешен вид демокрация, нещо граничещо с лудост. И те ще направят всичко възможно, за да попречат на „лудите“ електорати да превземат тяхното лично убежище в Брюксел.

Тук битката за демокрация в Европа става част от много по-широка борба в целия свят. През 2024 г. около четири милиарда души в повече от 60 страни трябва да гласуват на национални избори и на тези за Европейски парламент. Можем да си представим, че най-големият карнавал на демокрацията в света е нещо, което да празнуваме. Но очевидно не и за политическия и медиен елит на върха на нашите предполагаеми западни демокрации. Вместо това те посрещнаха новата година с натоварени с гибел заглавия като „2024 г. е годината на изборите и това е заплаха за демокрацията“ (Bloomberg), „Може ли демокрацията да оцелее през 2024 г.?“ (Financial Times), „Демокрацията е в опасност в годината на изборите в света“ (Politico) и „Успех или провал за ЕС… с крайнодесни във възход“ (The Guardian).

Тези елитаристи са ужасени от перспективата милиарди хора да отказват да правят това, което им се казва, и вместо това да гласуват както намерят за добре. „Демокрацията“ е много добра, стига да отговаря на интересите на тези с крато; но ако демосите приемат демокрацията твърде буквално и се стремят да отстояват волята си, това е съвсем различен въпрос. Както каза един бивш член на администрацията на президента Барак Обама, те вярват, че можете да имате „твърде много добри неща“ и че западното общество „може да е по-здрава демокрация, ако беше малко по-малко демократично“. За някои либерали на високи позиции в наши дни изглежда, че що се отнася до народната демокрация, по-малкото наистина може да бъде повече.

Сега трябва да е ясно, че да, демокрацията наистина е застрашена през 2024 г. Но опасността за европейската демокрация идва отгоре, а не отдолу. Брюкселските елити са решени да спрат демократичния прилив. Ето защо те прекараха години в политически заплахи и финансово изнудване на демократично избраните консервативни правителства в Унгария и Полша, криейки се зад приказките за „върховенство на закона“, за да прикрият опита за налагане на управлението на неизбраните съдии и бюрократи. След като изиграха своята роля в назначаването на лакея на ЕС Доналд Туск за министър-председател на Полша и си затвориха очите за прочистването на политическите опоненти от новия режим, властите в Брюксел сега кроят планове да предизвикат хаос в унгарската икономика, за да накарат нейния министър-председател Виктор Орбан да последва примера; и ако това не успее, да лишат Унгария (и всяка друга дисидентска нация) от нейното демократично право да гласува „не“ на заседанията на Европейския съвет. В очите на върховните жреци на конформизма в ЕС, г-н Орбан е извършил кардиналния грях, като многократно печели избори на платформа на „нелиберална демокрация“, която отказва да приеме масовата миграция по границите на Унгария или идеологията на LGBTQ в своите училища.

Елитите на ЕС няма да се откажат от тазгодишните избори без мръсна битка. Те приеха своя Закон за цифровите услуги като част от кръстоносен поход за противодействие на „речта на омразата“ и „дезинформацията“ онлайн, особено около предизборните кампании. Това са кодови думи за ограничаване на свободата на словото за всеки, когото определят като „крайно десен“. Както Democracy Watch вече предупреди, в навечерието на изборите Големият Брюксел ви наблюдава. Въпреки всичко това обаче демокрацията днес е най-голямата ни надежда да донесем промяна в Европа, която желаем. Въпреки всички теории на конспирацията за тъпите гласоподаватели, манипулирани от медиите и социалните медии, електоратът остава достатъчно умен, за да реши сам.

Елитите могат да контролират институциите на Европейската комисия и съдилищата, но не могат да върнат демократичния джин обратно в бутилката. Европейските избори са ключово бойно поле за бъдещето и поле, което можем да спечелим. Бележка под линия. Между тревогите за смъртта на демокрацията европейските антидемократични елити скърбят за смъртта на бившия президент на Европейската комисия Жак Делор, възхваляван като архитекта на Европейския съюз. Изслушването на всички хвалебствия тук, в Обединеното кралство, ми напомни за известна реч на левия лейбърист Тони Бен от 1991 г., по време на парламентарния дебат относно Договора от Маастрихт. Бен, ветеран от времето, когато левицата все още вярваше в националния суверенитет и демокрацията, не се съгласи с междупартийната подкрепа за идването на ЕС. „Някои смятат, че никога няма да получим справедливост от британското правителство, но ще я получим от Жак Делор; те вярват, че добрият крал е по-добър от лошия парламент. Никога не съм приемал това мнение.” И никой не трябва да го прави, независимо дали е ляв, десен или „крайно десен“, който отдава дължимото на демократичната политика, отколкото само на думите.

Автор: Майк Хюм; Източник: europeanconservative.com// Превод и редакция:Opposition