Прекъсването на корабните маршрути през Ормузкия проток съживи дългогодишен стратегически въпрос: Може ли Червено море да действа като частичен алтернативен маршрут за износ на петрол от Персийския залив, избягвайки заплахата от хусите?
Десетилетия преди настоящата криза Саудитска Арабия тихомълком се подготви за подобен сценарий, като изгради петролопровода Изток-Запад (Petroline) през пустинята си.
Днес тази инфраструктура се превръща в централна част от глобалната енергийна стабилност. Тръбопроводът позволява на саудитския суров петрол да заобиколи изцяло Ормуз и да достигне терминалите в Червено море, демонстрирайки, че макар Ормуз да остава незаменим, алтернативните коридори могат да смекчат въздействието на прекъсването.
Червено море обаче все още е в обсега на иранските ракети и влизането на хусите във войната би било пълна катастрофа.
Стратегическото значение на Червено море
- Червено море свързва Индийския океан със Средиземно море чрез Суецкия канал, като обработва 12–15% от световната търговия и критичните енергийни потоци.
- Бреговата линия на Червено море на Саудитска Арабия с дължина от ~1800 км – почти три пъти по-дълга от брега на Персийския залив, осигурява множество пристанища (Янбу, Джеда) и гъвкавост на износа, намалявайки уязвимостта от единични точки на блокада.
Петропровод = Аварийна спасителна линия
- Първоначално превозваща над 1 милион барела на ден преди войната, саудитската компания Aramco – най-големият производител на петрол в света, ще увеличи капацитета си до 7 милиона барела на ден „през следващите няколко дни“, според главния изпълнителен директор Амин Насър.
- Това измества сортовете Arab Light и Extra Light на запад, като износът от Янбу вече се е утроил до около 2,2–2,5 милиона барела на ден в началото на март.
- Износът от Янбу вече се е увеличил до около 2,2–2,5 милиона барела на ден, като около 20 танкера чакат на опашка в открито море. Някои товари се движат и през тръбопровода SUMED на Египет, за да достигнат до средиземноморските пазари.
Частичен байпас на Ормуз
- За саудитския суров петрол, Petroline осигурява директен байпас на Ормуз.
- Тръбопроводът Фуджейра на ОАЕ добавя ограничен допълнителен капацитет (около 1–1,8 милиона барела на ден).
- Алтернативните маршрути заедно предлагат приблизително 3,5–5,5 милиона барела на ден свободен капацитет, което помага за стабилизиране на част от износа към Азия и Европа.
- Държавите вече се адаптират. Наскоро Пакистан, например, пренасочи вноса през Янбу, включително количества, превозвани от кораб на Пакистанската национална корабоплавателна корпорация (PNSC), натоварен с 73 000 тона.
Но няма ПЪЛНА замяна
Мащабът на Ормуз засенчва алтернативите: Иран, Ирак, Кувейт нямат сравними тръбопроводи.
Хусите биха могли да възобновят ударите с дронове и ракети по корабоплаването в Баб ел-Мандеб, морският проток, разделящ Африканския рог от Арабския полуостров, по всяко време.
Застрахователните премии скочиха рязко, а маршрутът остава в обсега на иранските ракети. Логистична зона за поддръжка (LSE) Дженкинс, бързо разрастваща се американска военна база, близо до логистичния обект на CENTCOM на САЩ, добавя рискове за военни цели.
В стратегическо отношение Червено море не е заместител на Ормуз. Но то все повече се превръща в критичен клапан за “изпускане” на налягането в световната енергийна система.
Източник: Grandmasters of Geopolitics
Още новини четете в категория
Свят
32.1 С
38.5 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
