Осем кандидати се борят за петте места от парламентарната квота в Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Изслушванията приключиха на 5 ноември, като за първи път сред номинираните няма действащ прокурор.

Кандидатите представиха различни подходи към кадровата политика, организацията на конкурсите и ограничаването на влиянието върху магистратите. Въпроси предизвикаха и професионалните им биографии, както и връзките на част от тях с изпълнителната власт.

Какво предложиха кандидатите?

Стефан Милев, който има опит като прокурор и съдия, постави акцент върху предварително формираните мнозинства във ВСС, командироването и неравномерната натовареност. Той предложи част от щатовете във Върховната касационна прокуратура да бъдат пренасочени към по-натоварени звена. Милев отхвърли твърденията, че е давал указания за гласуване по поръчка на Сотир Цацаров.

Красимир Комсалов се обяви срещу непотизма, формалното атестиране и прекомерното командироване. Сред предложенията му са освобождаване на членовете на конкурсните комисии от останалите им задължения и по-обективна оценка на работата на магистратите. Той отрече твърдения за натиск върху служители, свързани със системата „Треликс“.

Иван Калибацев настоя за мерки срещу назначенията по роднинска линия и субективното провеждане на конкурси. По време на изслушването бяха обсъдени контактите му с представители на номиниралата го политическа сила и спорът около процедурата за избор на председател на Окръжния съд в Пловдив.

Милена Карагьозова обърна внимание на възнагражденията на съдебните служители, забавените конкурси и необходимостта от последователно прилагане на действащите правила. Тя изрази мнение, че участието на съдия в Прокурорската колегия може да осигури по-голяма независимост при избора на главен прокурор.

Проф. Екатерина Салкова предложи промени в конкурсните изпити, включително разделяне на подготовката от провеждането им и различна тежест на въпросите. Тя се противопостави на включването на оценката от държавния изпит в конкурсния бал заради различните стандарти между университетите.

Андрей Янкулов определи състоянието на прокуратурата като сериозен институционален проблем, свързан с мрежи за влияние и непрозрачни кадрови решения. Запитан за участието си в политически кабинети, той заяви, че никога не е членувал в партия и е заемал длъжностите си като експерт.

Проф. Веселин Вучков предложи ежегодни конкурси за свободните места, възстановяване на събеседванията и проверка на командированията в специализираните прокурорски звена. Според него повторение на случаи като „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“ би означавало провал за новия ВСС.

Емил Дечев защити запазването на прокуратурата в съдебната власт, ротацията между отделите и по-ефективното случайно разпределение на преписките. Той предложи и възможност пострадалите да инициират досъдебно производство след прокурорски отказ – идея, която би изисквала законодателни промени. Дечев участва в процедурите и за двете колегии на ВСС.

Какво следва?

Изслушванията откроиха няколко общи проблема – кадровите зависимости, липсата на прозрачност при назначенията, забавените конкурси и необходимостта от по-ефективен контрол върху прокуратурата.

Различията между кандидатите са основно в предложените решения и възможността те да бъдат приложени в рамките на правомощията на ВСС.

Предстои Народното събрание да избере петима от осемте кандидати. За всеки от тях са необходими най-малко 160 депутатски гласа, а гласуването е насрочено за 19 ноември.