Оказа се обаче, че на тихия идиличен остров монаси от години изнасилват малолетни летовници. Престъпниците се оказаха мъже, представящи се за духовници, които дълго време успяха да се укрият от правосъдието. Около 50 деца станаха жертва на малтретирането им, което доведе до прозвището на Колди „островът на педофилите“.

Какво се случи зад затворените врати на местната църква и как престъпниците се отърваха от наказанието прочетете в материала на БЛИЦ.

Как една строга религиозна мисия се превърна в убежище за престъпници?

Остров Калди, край бреговете на Пембрукшър, е дом на средновековна църква, легендарна фабрика за шоколад, обширни гори и зашеметяващи плажове. Само 40 души живеят постоянно, включително 8 монаси. Последните избират това тихо място за живеене не заради природата, а в името на монашеската традиция, възникнала през 6 век.

Известно е, че бенедиктински монаси са построили съществуващото абатство там през 1906 г., но през 1925 г. то е продадено, заедно с острова и неговите сгради, на Ордена на цистерцианците на стриктното спазване. Оттогава Калди е дом на католически монаси, известни още като траписти. Правилата на службата им били строги, но именно под тяхно ръководство в абатството се случвали престъпления, които ужасявали местните.

Оказа се, че единият от монасите е фалшифицирал документи, лъгал е за миналото си и е малтретирал деца от години. Други криеха тайните му хобита или сами участваха в тях. Всички подробности по случая са описани в доклад от 73 страници, поръчан от новия абат отец Ян Роси и съставен с помощта на комисар Яна Пикълс. Общо 16 оцелели жертви се явиха, за да разобличат мъчителите си.

„Зловещият монах с детско лице“

Главният герой на разследването беше монахът Тадей Котик, известен като отец Тадей. Той изнасилва деца от 70-те до 80-те години и успешно се крие от полицията до смъртта си през 1992 г. Когато за първи път пристига в абатството, Котик твърди, че се е сражавал в полската армия през Втората световна война, преди да се премести в Калди и да започне религиозно учение през 1947 г. Оказа се обаче, че цялата му история е лъжа.

Пикълс успява да открие, че бащата на Тад всъщност е бил работник в германски лагер през 1944 г., след което фалшифицира документите си, за да получи британско гражданство. Три години след посвещението му в Цистерцианския орден той най-накрая успя.

За да примами децата в леговището си, Кити използва сложни стратегии. Той се опита да спечели доверието на родителите и детето, за което отглеждаше домашна костенурка и много котки. По този начин монахът предизвиквал интереса на непълнолетни туристи и ги канел в кравеферма или в закътани заливи, където да върши престъпления и да остане незабелязан.

Понякога Тад дори предлага да се грижи за родителите в тяхно отсъствие, като по този начин получава пълен достъп до жертвата в собствения й дом. Един от свидетелите на престъпленията на Котик го нарече „страховит монах с детско лице“.

Свидетелство на жертва номер 001

В доклада на Пикълс имената на малтретираните не се разкриват, вместо това на децата са дадени номера. Така жертвата 001 каза на следователя, че е бил само на 10 години, когато Котик му дал бонбони, а след това го прегърнал и целунал. Детето не отказало да се срещне с монаха, защото се страхувало от възможни неприятности. В края на краищата Тадеус заплашил да направи същото с по-малкия му брат. Едва след години се разбра, че и двамата са били жертва на насилие.

Тези престъпления имаха и свидетели, които се опитаха да привлекат общественото внимание към проблема. Един от тях видял как някой си отец Тадей, полулегнал, целунал лицето и устните на момичето, а ръката му галила задните части на детето. Очевидецът подал жалба до тогавашния ректор отец Робърт О'Брайън, но отговор нямало. В края на краищата всички монаси от абатството се покривали един друг.

След смъртта си той бил погребан на остров Калди, а през 2017 г. една от жертвите му призова останките му да бъдат ексхумирани. Тя каза, че такова красиво място не е трябвало да бъде дом на такива "отвратителни създания".

Наследството на отец Тад

Със смъртта на Котик обаче насилието изобщо не секнало. Бившите починали монаси бяха заменени от нови, но със същите страсти. Въпреки че последователите на Тадеус имаха по-малко късмет, справедливостта все пак ги застигна.

През 2011 г. например отец Джон Шанън, тогава 58-годишен, беше осъден на осем месеца затвор за качване онлайн на 740 неприлични снимки на деца на възраст между 9 и 15 години. Той успява да оцелее на Калди 11 месеца преди да бъде арестуван.

Друг монах от абатството беше някой си Пол Аштън, родом от Западен Съсекс. Истинското му име е Робърт Джъд. Той се озовава на уелския остров съвсем не от желание да се включи в религиозна мисия. Мъжът избяга от правосъдието