Кресчендото по темата доби комични измерения през миналия уикенд, когато един от лидерите на управляващите Кирил Петков. На практика заплаши най-голямата политическа сила в парламента, че едва ли не ще счупи властовата сглобка. Ако в спешен порядък не получи правото да кадрува в силовите структури, пише БЛИЦ.

По стар обичай два дни по-късно някои медии подеха добре познатия наратив. В България всичко ще е по старому, ако час по-скоро не се изпълнят въжделенията на Петков, Василев и компания. Които чухме надълго и нашироко в онзи циничен запис от Националния съвет на „Продължаваме промяната“.

Естествено, това изобщо не е учудващо. От 2 години либералната медия „Политико“ участва в публичния дневен ред с пиар публикации. Обслужващи конкретните политически интереси на „Продължаваме промяната“. Няма изненадани и за това, че последният материал е с български автор. Само преди година същият беше стъкмил едно псевдомедийно изследване. По което като „експерти“ от българска страна се изявяваха единствено приближени на сегашните управляващи от ПП-ДБ лица.

Но защо в „Политико“ ще попита някой? Имат си десетки медийни канали на наша почва. Ами много просто, написаното в англоезично издание придава тежест на твърдяното. Нищо че е писано в София и от кръговете до ПП и съпредседателя й Петков.

Пък и така тезите, изложени в материала, биват транслирани допълнително и у нас и в крайна сметка изказаното от Кирил Петков изведнъж се сдобива с изкуствена медийно-обществена легитимация. Номерца и ПР-трикчета, стари колкото света и дълбоко погрешно подценяващи аудиторията.

Защото тя добре вижда абсурда, че в истерията си за власт Кирил Петков стигна дотам да се обяви в защита на бившия главен прокурор. Ето колко е принципен относно постоянното размахване на мантри и заклинания как иска съдебна реформа. Не, не иска реформа. Иска да назначава свои прокурори. Така както призна преди две години в студиото на „Панорама“ в обществената телевизия.

А реформата в прокуратурата върви, тече „почистване на къщичката“. На това станахме свидетели и съвсем скоро с поисканите тежки наказания за уличени в неправомерни действия магистрати – както по скандала „Осемте джуджета“, така и с повдигнатите обвинения, а така също и с разследванията и отстраняването на апелативния прокурор на Варна.

За Петков обаче нищо от това не е реформа. Той така и не разбира, че е просто депутат и  няма право да нарушава разделението на властите. Не може да „назначава и уволнява“ по свое усмотрение в съдебната система. Както и няма как българските служби да се превърнат в лично подчинени на някого структури.

Докато България е правова държава, никой не трябва и да си помисля да диктува кой да е главен прокурор, кой председател на ВКС и кой на ВАС. В противен случай ще бъдем свидетели на улично правосъдие като онова, което видяхме в едно бургаско село само преди три дни.

Факт е предстоящата смяна на главния секретар на МВР. Какво ще последва оттук насетне обаче, също трябва да се проследи, защото отговорността вече ще е на тези, които са предложили следващия професионален ръководител на вътрешното ведомство. Така „бушоните“ стават с един по-малко. Вероятно ще има смени и по върховете на специалните служби, но това едва ли ще промени коренно ситуацията.

Погрешно е някой да си мисли, че така проблемите пред секторите сигурност и правосъдие ще се разрешат. Още по-малко с арогантни и противоречащи на правилата нападки. Защото и „променителите“ трябва да са наясно, че отдавна кредитът им на обществено доверие не е висок и обществото няма да търпи опитите им да продължат да овладяват служби, институции или дори съдебната власт. Това ще ги прави все по-нервни и невъздържани и вероятно има защо.