След 1 януари основното възнаграждение на народните представители ще достигне около 4092 евро (8004 лева).

Това следва от правилника на Народното събрание, според който депутатските заплати се актуализират на всеки три месеца и се изчисляват като трикратен размер на средната заплата в обществения сектор за последния месец на съответното тримесечие. За септември тази база е 2668 лева.

Към основното възнаграждение се добавят и различни бонуси. Редовите депутати, които участват в парламентарни комисии, получават допълнително 15%, или още близо 614 евро (около 1200 лева). Така месечният им доход нараства до поне 4706 евро (9207 лева).

За председателите на парламентарни комисии и на парламентарни групи допълнителното възнаграждение достига 35%, а за техните заместници – 25%. Това означава, че заплатите им скачат съответно до 5524 евро (10 803 лева) и 5115 евро (10 003 лева).

Привилегиите не свършват дотук. За всяка прослужена година народните представители получават по още 1%, което се равнява на около 41 евро (80 лева). Притежателите на докторска степен вземат 10% отгоре, а докторите на науките – 15%.

По изчисления, депутат с 20 години стаж, доктор на науките и председател на комисия може да получава до 6957 евро, или близо 13 600 лева месечно.

Заплатата на председателя на Народното събрание се определя като 55% над основното депутатско възнаграждение, което води до доход от 6343 евро (12 406 лева). В тази сума не са включени бонусите за стаж и научни степени. Същото възнаграждение получава и министър-председателят.

Президентската заплата е равна на две депутатски възнаграждения. Последно тя беше 16 008 лева, което означава, че след Нова година държавният глава ще получава около 8185 евро, отделно от добавките за трудов стаж.

За сравнение, минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. ще бъде 620,20 евро (1213 лева) – над 13 пъти по-малко от президентското възнаграждение, над 10 пъти по-ниска от заплатите на премиера и председателя на парламента и близо 7 пъти под основната депутатска заплата.

Средната пенсия през 2026 година се очаква да достигне 541,20 евро (1058,48 лева), показва новият вариант на проектобюджета. Това е увеличение с около 43 евро (84 лева) спрямо настоящата средна пенсия.

Максималният осигурителен доход ще нарасне до 2300 евро (4498,34 лева), а минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се ще бъде равен на новата минимална работна заплата – 620,20 евро.

Запазват се и минималният, и максималният дневен размер на обезщетението за безработица – съответно 9,21 евро (18,01 лева) и 54,78 евро (107,14 лева).

Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. по т.нар. швейцарско правило, като очакваният ръст е между 7 и 8 процента. Минималната пенсия за стаж и възраст ще стане 346,87 евро (678,41 лева), а таванът на пенсиите остава непроменен – 1738,40 евро (3399,96 лева).

Предвижда се увеличение и на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и за отглеждане на дете до 8 години от бащата или осиновителя. Сумата нараства от 780 лева на 460,17 евро (900 лева).

В проектобюджета за 2026 г. е заложено общите приходи и трансфери да достигнат близо 15,3 млрд. евро, включително над 6,8 млрд. евро трансфери от централния бюджет.