За втори път в рамките на една година студентката Стефани Найденова публикува собствено научно изследване в National High School Journal of Science – международно списание, което представя разработки на млади учени от цял свят.
Така България се нарежда сред страните, чиито млади умове допринасят за решаването на глобални проблеми, пише kaldata.com.
В него Стефани анализира как рязкото нарастване на броя на сателитите в ниска околоземна орбита, комбинирано с огромно количество неработещи апарати и орбитални отпадъци, превръща сблъсъците в реален риск.
Но изследването ѝ не се ограничава само до описанието на проблема. Тя прави задълбочен преглед на съществуващите подходи за управление на орбиталното движение и предлага иновативни идеи за използване на алгоритми с изкуствен интелект, както и модели, вдъхновени от системите за избягване на сблъсъци при рояци от дронове.
„Голяма част от обектите около Земята вече не функционират, а в същото време все повече компании планират масово изстрелване на нови сателити. Това значително увеличава вероятността от сблъсъци“, обяснява Стефани.
Изследването ѝ подчертава и по-широк въпрос: как човечеството може да балансира между бързото развитие на космическата индустрия и отговорното използване на околоземното пространство като ограничен ресурс. Точно този устойчив поглед отличава работата ѝ от чисто техническите анализи.
Текущата публикация идва само година след първия ѝ научен успех. Първото ѝ изследване беше посветено на лечението на агресивна форма на мозъчен тумор – глиобластом.
Там Стефани разработи теоретичен модел, който може да подпомогне лекарите при избора на по-подходяща терапия чрез съвременни технологични методи.
Сред бъдещите ѝ цели са проекти за пречистване на отпадъчни води, ефективно управление на отпадъците, мониторинг на качеството на въздуха и използване на изкуствен интелект за климатични анализи.
Стефани Найденова е завършила с отличие Американския колеж в София, като многократно е попадала в списъка за изключителни академични постижения на училището.
Сред международните ѝ изяви са участия в инициативи на European Youth Parliament, представяне на България на научна конференция в Норвегия и участие в организацията на международен фестивал за млади изследователи. Част от практическите ѝ проекти са свързани и с българската академична среда, включително работа по наносателити в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Две публикации за една година – в толкова различни и сложни области като онкологията и управлението на космическия трафик – очертават профила на млад български учен с впечатляващо широк научен хоризонт.






