Само допреди две години ежедневието на Весела е свързано с модни дефилета, камери и конкурси за красота. Днес нейният втори дом е класната стая, а вместо пред жури тя застава пред любопитните погледи на своите ученици.

В интервю за bTV младата учителка разказва за промяната в живота си, предизвикателствата на преподавателската професия и уроците, които самата тя научава от децата.

Последната корона и решението да поеме по нов път

Весела не крие, че конкурсите за красота са били важна част от живота ѝ и че всяко отличие е резултат от усилия и постоянство.

„Мога да кажа, че всяка една титла, която съм спечелила, съм я спечелила с труд и с това, което съм показала на сцената“, споделя тя.

Според нея красотата не се изчерпва с външния вид.

„Колкото и банално да прозвучи, със сигурност трябва да бъдеш добър човек, защото смятам, че когато си добър отвън, това си личи. Когато си добър отвътре, това си личи и отвън пред хората“, казва Весела.

Последното ѝ голямо отличие е първото подгласничество на конкурса „Мис България“ през 2024 година. Тя признава, че второто място е било разочарование за нея.

„Мис България – първа подгласничка ми беше последната титла. Може би от една страна, защото се разочаровах от това, че заех втората позиция. Имам изключително спортен дух и до ден днешен все още се уча как да губя битките си в живота“, разказва младата жена.

След завършването на образованието си тя избира да се посвети на преподаването.

„Да си на сцена и пред децата е горе-долу едно и също“

На пръв поглед модният подиум и класната стая нямат много общо. Весела обаче открива прилики между двете.

Според нея и в двата случая човек трябва да притежава увереност, умения за общуване и способност да привлича вниманието на хората срещу себе си.

„Това да си на сцена като модел и това да си на сцена пред децата е горе-долу едно и също. Пак трябва да имаш лидерски качества, самочувствие, за да го правиш. Така че не беше нещо кой знае колко различно“, обяснява тя.

Първите ѝ ученици са били четвъртокласници, които вече са познавали социалните мрежи и са знаели за участието ѝ в конкурсите за красота.

Сега ситуацията е различна. Весела преподава на първокласници, които тепърва откриват света около себе си.

Въпреки това някои от тях вече са попадали на нейни видеоклипове в интернет.

„Пак чувам: „Госпожо, показват ми ваше клипче в Инстаграм“, разказва с усмивка тя.

Един кошер, в който всички се грижат един за друг

Тази учебна година е особено важна за Весела, защото за първи път е класен ръководител на първокласници.

Подготовката за посрещането им на 15 септември започва още през юли. Младата учителка обмисля внимателно всеки детайл от украсата и атмосферата в стаята.

Така се ражда идеята класът да бъде преобразен в пчелен кошер.

„Вече съм водещ учител и подготовката за 15 септември започна още през юли – да реша каква ще бъде тематиката в стаята. Аз изпипвам всичко до последния детайл. И така се роди идеята да бъдат пчелички“, споделя тя.

Над вратата на класната стая стои надписът „Грижовни“.

„Ние сме един кошер, задружни, грижим се един за друг. Това ми беше идеята – да влязат в една класна стая, в която да се почувстват като у дома си“, обяснява Весела.

За нея училището трябва да бъде не само място за усвояване на знания, но и пространство, в което децата се чувстват спокойни, приети и подкрепяни.

„Госпожо, тази ключалка за какво е?“

Работата с първокласници носи и немалко забавни моменти.

Весела разказва, че децата задават непрекъснато въпроси, при това далеч не само за учебния материал.

„Много въпроси задават. Абсолютно всяко едно нещо се разисква и искат обяснение“, споделя тя.

Понякога любопитството им я изненадва.

„Въпроси от сорта на: „Госпожо, примерно тази ключалка за какво е?“. Много странни въпроси наистина. От такъв тип въпроси просто се учудвам, но пък е забавно“, разказва учителката.

Тя се стреми да съчетава дисциплината по време на часовете с по-непринудено общуване през междучасията.

„В повечето случаи само в часа си говорим за учебния материал. През междучасията искам да им покажа, че мога да бъда и техен приятел, и си говорим и за други неща“, обяснява Весела.

Учителската професия изисква подготовка и отдаденост

Зад всеки учебен час стоят усилия, които остават невидими за учениците.

Весела признава, че често започва подготовката още предната вечер, за да може на следващия ден да отдели повече внимание на децата.

С натрупването на опит времето за подготовка постепенно намалява, но тя е категорична, че преподавателят не може да си позволи да влезе неподготвен в класната стая.

„Има си неща, които трябва да подготвиш – листчета, които трябва да са направени за децата. Така че със сигурност от предната вечер е добре да си си подготвил разни неща, за да ти е по-лесно през деня“, разказва тя.

Младата учителка не подценява отговорността, която носи работата с най-малките ученици.

„Трудна е, но е и много приятна. Колкото ти взема, толкова и ти дава“, казва Весела пред bTV.

За нея истинската награда вече не е короната от конкурс за красота, а възможността да бъде част от първите училищни стъпки на децата и да им помогне да повярват в собствените си способности.