Когато Ярослав Стрнад основава оръжейната си компания преди тридесет години, той разполага със 100 000 крони. В петък стойността на Czechoslovak Group се приближава до 800 милиарда.
Успешното навлизане на оръжейната група Czechoslovak Group на фондовата борса я прави най-скъпата чешка компания, а нейния собственик, 33-годишният Михал Стрнад, новият най-богат чех.
След първия ден на търговия пазарната стойност на CSG достигна приблизително 797 милиарда крони, а активите на Стрнад се покачиха до 677 милиарда.
Инвеститорите вярват в по-нататъшен растеж на CSG не само заради настоящата геополитическа ситуация, войната в Украйна и нарастващите разходи за въоръжение.
Инвеститорите проявиха интерес и към динамичния растеж на оръжейния холдинг на Стрнад, подкрепен от дългата му история.
Но пътят на CSG от началото като пункт за скрап до позицията ѝ на един от световните играчи в оръжейната индустрия беше подпомогнат и от агресивна бизнес политика, а групата не избегна няколко правно или етично проблемни стъпки.
Със 100 000 в джоба си
След като напусна Transporty Chrudim, Ярослав Стрнад, обучен специалист по металообработване, се присъедини към компанията Recycling - metal waste, която търгува със скрап, като мениджър.
„Знаете, че го помня“, казва Славомир Кавалир, един от колегите му по това време, който все още работи в компанията.
„Той беше много сръчен, знаеше как да намира сделки.“
След три години Стрнад реши да поеме по свой собствен път и да се съсредоточи върху специфичен вид скрап - ненужно военно оборудване.
Czechoslovak Group е основана като малка компания, наречена Excalibur Army, през декември 1995 г.
Стрнад беше на 23 години по това време, а синът му Михал на три.
Както каза преди години в интервю за седмичника Euro, Ярослав Стрнад започнал със 100 000 крони.
„Спомням си тези първи стъпки с умиление“, каза той тогава. Неговата Excalibur Army започнала да изкупува изведена от употреба военна техника и оборудване, от танкове до оръжия и униформи, и да ги препродава.
„Армията продаваше на търг резервни части за вятърни турбини, Татри или оборудване. Не беше изгодно да го носят в пункта за скрап, защото цената, на която можеха да го продадат се увеличаваше с времето и беше по-висока от тази за старо желязо.
За да дам
най-добрата тръжна цена, трябваше да работя много. Вместо да демонтираме двигателя на вятърната турбина за скрап, предпочитахме да го ремонтираме и продадем“, описа Стрнад началото на бизнеса си за списание Týden през 2014 г.
Още новини четете в категория
Свят
24.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
