„По-лесно е да се започне една война, отколкото да се свърши.“
Габриел Хосе Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 г. в Аракатака, Колумбия – банановото пристанище на Карибско море. Той е най-голямото дете в семейството на Габриел Елихио Гарсия Мартинес и Луиса Сантяго Маркес Игуаран –красивото “цвете на Аракатака”. Тяхната женитба предизвиква съпротивление от страна на дядото на бъдещия писател – полковник Николас Рикардо Маркес Мехия – изкусен златар по професия и либерал по убеждения, който счита, че неговата единствена дъщеря не може да се омъжи за телеграфист без пукната пара в джоба, при това – консерватор, на всичкото отгоре – с репутацията на ценител на женската красота и баща на 4 извънбрачни деца.
Започва да пише разкази и за негова изненада, през 1947 г. либералният вестник „Наблюдател” /„El Espectador”/в Богота публикува неговата първа повест „Трети отказ” /„La tercera resignacion”/. През следващите 6 години в същия вестник виждат бял свят една дузина негови разкази.
През 1982 г. Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.
За съжаление през 1999 г. е диагностициран с лимфома – рак на лимфните жлези. Той претърпява две тежки операции. През юли 2012 г. неговият брат Хайме съобщава пред студенти на лекция в Картахена, че писателят страда от деменция. „Понякога той има проблеми с паметта си. Понякога плача, защото чувствам, че го губя”, споделя Хайме. Габриел Гарсия умира на днешния ден, 17 април, през 2014 година.
Световната му слава идва с книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато я пише, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден.
Припомняме си избрани моменти от романа:
„Нещата имат собствен живот.“
„Всъщност за него от значение беше не смъртта, а животът, и затова усещането, което изпита, щом произнесоха присъдата, не бе на страх, а на носталгия.“
„- Блазе ти на тебе, че го знаеш – отговори той. – Аз за себе си едва сега разбирам, че се бия от гордост.
– Това е лошо – каза полковник Херинелдо Маркес.
– Естествено – рече той. – Но все пак е по-добре това, отколкото човек да не знае за какво воюва. Или пък да воюва като тебе за нещо, което не значи нищо за никого.“
„По-лесно е да се започне една война, отколкото да се свърши.“
„Тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата.“
„Бе стигнала до старостта, запазвайки живи всичките си носталгии.“
„Една минута помирение означава повече, отколкото цял живот приятелство.“
„Времето не отминава, както току-що се бе съгласила, а се върти в кръг.“
„И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“
„Пагубният ѝ навик да не назовава нещата с тяхното име.“
„И без да и е разкрил, че плаче от любов, веднага позна най-древния плач в историята на човека.“
„Да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“
„- Най-много ме боли – смееше се тя, – че толкова време сме загубили.“
„Неизвестността на бъдещето ги накара да обърнат сърце към миналото.“
Още новини четете в категория
Култура
7.8 С
11.5 С
12.7 С
11.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
