В село Сенник ще бъде отбелязана 86-ата годишнина от смъртта на българския борец Дан Колов.
На 27 март жители и гости на селото ще сведат глава в знак на почит към личността и делото на прочутия българин, превърнал се в символ на сила, чест, благородство и непреклонен дух.
Дан Колов остава в националната памет не само със своите значими спортни постижения, но и с моралните качества, които демонстрира през целия си живот. Неговата отдаденост към родината, към хората и към честта продължава да бъде пример за подражание и вдъхновение за поколения българи.
Организаторите отправят покана към всички желаещи да се включат в възпоменателното събитие в село Сенник.
През 2024 година в къщата музей бе представена восъчна фигура на Дан Колов. През 2022 г. по повод 130 години от рождението на Дан Колов в Община Севлиево за първи път беше представена мобилната изложба "Дан Колов - балканският лъв" на Историческия музей в Севлиево.

Дончо Колев Денев е роден на 26 декември 1892 г. в село Сенник. През 1909 г. заминава за Съединените американски щати. Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.
Постепенно става един от най-известните борци и кечисти не само в Америка, но и по света. Сменя името си на Дан Колов.
Той е почитан в България, не само заради спортната си слава, но и заради благотворителната си дейност.
През 1936 г. Дан Колов създава школа по борба в София, носеща неговото име. Той извършва крупни благотворителни мероприятия, организира клуб, в който тренира най-добрите български борци. Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. През 1925 г. заедно със своя приятел Хари Стоев подпомага изграждането на Военното летище в Горна Оряховица.
Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза.
Погребват го, по негово желание, в двора на църквата „Св. Иван Рилски“ в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.






