„Това е геологично активен рифтов басейн с висока скорост на седиментация.", каза авторът на изследването Сенай Хорозал
Международен изследователски екип е открил водна система под Коринтския залив в Йонийско море, образувана по време на ледников период преди приблизително 800 000 години, предаде Атинската македонска информационна агенция (ANA-MPA).
Коринтският залив е дълбок, тесен залив в Йонийско море между Централна Гърция на север и полуостров Пелопонес на юг. Заливът е дълъг 115 км и има максимална ширина от приблизително 25 км. Екип от учени от университети и изследователски центрове в Малта и Италия е открил басейн с ниско солена вода под морското дъно, датиращ отпреди 800 000 години, се казва в съобщението.
Както обясни пред агенцията авторът на изследването Сенай Хорозал, учените са съсредоточили вниманието си върху Коринтския залив, защото той е „една от най-добре проучените области на Средиземно море по отношение на тектоничната активност и седиментацията“.
„Това е геологично активен рифтов басейн с висока скорост на седиментация, който е претърпял значителни колебания на морското равнище през последните стотици хиляди години, което го прави идеална естествена лаборатория за изучаване на формирането и поддържането на крайбрежни подземни системи с ниска соленост“, каза Хорозал.
Учените са картографирали този воден басейн. Оказва се, че значителните спадове на морското равнище по време на ледникови периоди са позволили на дъждовна и речна вода да проникнат в крайбрежни и подводни седименти и част от тази вода е оцеляла и до днес. Водата с ниска соленост се намира на дълбочина от 20 метра до 600-700 метра под морското дъно в централния басейн на Коринтския залив и на дълбочина от 15 до 150 метра под морското дъно в източния архипелаг Алкионидес. Басейнът може да съдържа до 250 кубически километра от тази подземна вода.
Компютърното моделиране на промените през последните 800 000 години потвърди, че прясната вода се е отлагала там предимно по време на ледникови периоди, когато морското равнище е било значително по-ниско и големи площи от континенталния шелф са били открити.
„През тези периоди дъждовната и речната вода са могли да проникнат в седиментите и да се натрупат. Наличието на удължени, нископропускливи седиментни слоеве по бреговете е спомогнало за запазването на тези резервоари в продължение на 800 000 години, служейки като резервоари, които непрекъснато са се попълвали по време на периоди на ниски морски нива“, подчерта Хорозал.
Гърция, подобно на много средиземноморски страни, е изправена пред нарастващ натиск върху водните си ресурси, така че картографирането на находищата на подземни води и разбирането как геоложките структури ги защитават може да даде на страната по-ясна картина за състоянието на подпочвените води. Хорозал отбеляза, че „в контекста на изменението на климата и нарастващото търсене на прясна вода, познаването на местоположението на тези резервоари с ниска соленост и тяхното потенциално съдържание е от решаващо значение за дългосрочните стратегии за управление на водите“. Тя обаче предупреди, че „всяка потенциална експлоатация трябва да се подхожда с изключително внимание, предвид екологичната чувствителност на крайбрежните системи“.
21.4 С
20.4 С
20 С
21.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
