Пред монумента има засилено полицейско присъствие. Събрали се бяха както противници на решението за демонтаж на паметника, така и поддръжници на идеята за преместването, които аплодираха премахването на първата фигура.

Малко по-късно кранът беше прибран, а работниците напуснаха мястото. От полицията заявиха, че не могат да допуснат граждани в близост до самия паметник, съобщава Dir.bg.

Демонтажът на паметника започна на фона на протести, съпроводени със страсти, крайни политически оценки и коментари през целия ден. Блокада на Орлов мост, полицейски кордон, ранен депутат от БСП, шествия в защита. Всичко това в пряк сблъсък с оценката, възложена от областната управа, че паметникът е опасен и е необходима спешната му реставрация.

По-рано сутринта областният управител на София град Вяра Тодева обяви пред журналисти, че се очаква да бъдат демонтирани най-високите фигури на Паметника, а заместникът й Георги Чичков  уточни, че ще се премахват поетапно парчета с големина до 4 тона.

Следващите стъпки са демонтираните фигури да бъдат сортирани, описани и извозени до мястото, на което ще бъдат съхранявани.

"След което планираме възлагането на обществена поръчка за самата реставрация", заяви областният управител и припомни, че паметникът не е реставриран 70 години. По думите ѝ затова е възложено обследване, което е показало, че има сериозни пукнатини във фигурите.

След обществена поръчка, фигурите ще бъдат реставрирани. Очаква се след това фигурите да бъдат пренесени в Музея на социалистическото изкуство, ако пространството там позволява това.

Междувременно реакция дойде и от Москва. Говорителката на руското външно министрество Мария Захарова:

Разглеждаме разрушаването на паметника на нашето общо минало като поредната враждебна стъпка на официална София, която утежнява и без това патовата ситуация в двустранните отношения. България за пореден път избира грешната страна на историята", подчерта Мария Захарова - говорител на руското външно министерство.
Тя отбеляза, че българската страна е пренебрегнала настойчивите предложения на Москва за консултации относно съдбата на паметника.

Историята на паметника

На 4 октомври 1949 г. Министерският съвет решава да бъде построен паметник на съветската армия. За място, където да бъде поставен, е избрана бившата зоологическа градина. 

"Вълко Червенков решава да изрази за пореден път голямата си любов към Съветския съюз и Сталин като издигне този паметник в сърцето на София", разказа доц. Тодор Чобанов, историк, бивш зам.-кмет на София.

Първата копка на монумента и един от най-големите в страната е направена през 1952 г. Идеята е да символизира "признателността на българския народ към Съветската армия - освободителка", надпис, който е изписан и върху самия паметник.

През 1954 г. паметникът е построен, като представлява над 40 метрова база с 8 метрова централна фигура и множество странични композиции.

Паметникът е дело на голям авторски колектив с главен ръководител арх. Данко Митов. В началото на тържествения подход са поставени две многофигурни скулптури на тема "възторженото посрещане на Съветската армия" в България. Те са създадени от колектив, начело с проф. Иван Фунев. Централната част на паметника е висока 34 м. Увенчана е с трифигурна композиция - в центъра - съветски боец, вдигнал шмайзер модел "Шпагин", български работник отдясно, а от ляво - майка с дете. Автори на тази група са Мара Георгиева и Васка Емануилова. На основния корпус на паметника от трите страни на полирания гранитен постамент, има три барелефа: "Октомври 1917 г." от проф. Любомир Далчев, "Великата Отечествена война на Съветския съюз" от колектив с ръководител Васил Зидаров и "Всичко за фронта, всичко за победата" от колектив начело с Петър Дойчинов.

Монументът е посрещал гости и софиянци при влизане през "Орлов мост" - тогава крайна точка на града.

След 10 ноември 1989 г.започват да се повдига въпроса "з"а или "против" паметника. За едни той е символ за освобождението на България, а за други - на окупаторската Червена армия.

През тези години имаше два по-сериозни опита за демонтаж на паметника. Един в началото на 90-те години на миналия век, когато процедурата не стига до край, тъй като паметникът е държавна собственост и решението на Общинския съвет е анулирано. И втори - преди около две години.