Пътищата към върховете на държавната власт често се оказват трудно обясними.

Поредният спорен управленски ход идва от служебния кабинет на Андрей Гюров, който подготвя промени в ръководството на „Летище Пловдив“ ЕАД, пише сайтът „Пловдив Дейли“.

По информация на медията се очаква Станислав Тачев да заеме мястото на Тодор Шопов в борда на директорите.

Към момента промяната все още не е вписана в Търговския регистър, но според източници това е въпрос на време.

Решението предизвиква недоумение сред служители на аеропорта. Причината – Тачев е добре познат като активен опонент на държавното дружество в продължил дълги години спор със смесеното дружество „Летище Пловдив“ АД, в което доминира частен капитал.

В рамките на този конфликт, продължил повече от десетилетие, частната страна печели съдебната битка. В резултат държавното дружество е принудено да заплати около 19 милиона лева, за да си възвърне контрол върху ключови активи като перона и базата за гориво.

Между септември 2018 г. и януари 2022 г. Тачев е член на съвета на директорите на смесеното дружество, където представлява интересите на частните акционери

. Впоследствие в управлението участва и адвокатското дружество „Тачев и Михайлов“. Именно в тази си роля той е сред водещите фигури в съдебните действия срещу държавното предприятие.

Така днес се стига до парадокс – човек, защитавал частния интерес срещу държавата, да бъде включен в ръководството на самото държавно дружество.

Дългогодишният спор за собствеността

Историята на смесеното дружество „Летище Пловдив“ АД започва още в средата на 90-те години, по времето на служебния кабинет на Ренета Инджова. Компанията е създадена чрез обединение между държавното „Летище Пловдив“ ЕАД (с 55% дял) и частния Инвестиционен фонд „Тракия“ (45%).

ИФ фонд „Тракия“ тогава е бил част от бизнес империята на пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов.

Те внасят в смесено дружество 50 милиона лева, а държавата апортира имоти и сгради.

С течение на времето структурата на собствеността се променя значително. Държавният дял постепенно намалява до 36%, докато водеща позиция заема швейцарската компания „Трейд екшън девелопмънт организейшън“ (ТАДО).

Тя е представлявана от бившия външен министър Виктор Вълков, а в управлението участват и фигури като бившия директор на оръжейните фирми „Кинтекс“ и „Тератон“ Младен Мутафчийски и управителят Станислав Караданов, който става изпълнителен директор на аеропорта.

Още през 1998 г. транспортният министър Вилхелм Краус прави опит да оспори приватизацията чрез съдебни действия, но без успех. В следващите години се стига до парадоксални ситуации, при които държавата плаща наем за използване на инфраструктура на частното АД.

През 2004 г. частното дружество се снабдява с нотариален акт за собственост върху перона, а три години по-късно в структурата влиза и бизнесменът Иво Прокопиев, който придобива акциите на швейцарската ТАДО.

Иво Прокопиев

Чрез своята компания „Алфа финанс холдинг“ той реализира значителни приходи между 168 000 и 320 000 лева годишно от дейността, преди по-късно да продаде участието си на датската „Нордик Еърпорт Инфрастръкчър“.

Въпреки че държавата инвестира около 40 милиона лева в нов терминал на аеропорта, тя продължава да плаща наем за пистата и останалите съоръжения. Съдебните спорове приключват през 2022 г., когато Върховният касационен съд потвърждава правата на частната компания върху перона.

Развръзката и новият обрат

Казусът започва да се разрешава едва през 2024 г., когато служебният транспортен министър Георги Гвоздейков от ПП предприема действия за изчистване на собствеността. Целта – създаване на условия за развитие на „Летище Пловдив“.

Георги Гвоздейков

От 2010 до 2024 г. собствеността на частните акции в смесеното дружество се сменя няколко пъти, но според анализатори тя винаги е била свързана с Иво Прокопиев.

В същото време кабинетът на Николай Денков подава оставка през пролетта на 2024 година, но Гвоздейков остава министър на транспорта и в служебния кабинет на Димитър Главчев. 

През август същата година държавата изкупува активите на частното дружество, с което слага край на продължилия години конфликт.

На този фон днешната кадрова промяна изглежда още по-противоречива. Назначаването на човек, който доскоро е защитавал частния интерес в спора, в управлението на държавното дружество, поражда въпроси за последователността и логиката в управленските решения.