България няма да успее да подаде пред Брюксел искане за второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост и през септември, пише Fakti.bg

Страната ни не е готова с всички условия и срокът отново се отлага. Това прави все по-рисково получаването на средствата до края на годината с бюджет 2023. Това би отворило дупка в хазната в размер на 1,4 млрд. лв. Това съобщиха пред „Сега“ депутати, запознати с движението на процедурите по плана за възстановяване.

Не е ясно дали ще бъдат готови и териториалните планове за справедлив преход. При които има реален риск от загуба на средства, ако не бъдат внесени навреме.

Септември бе посочен като срок за подаване на искането за второ плащане от финансовия министър Асен Василев. Срокът е обвързан и с последващото технологично време. Което е необходимо на институциите в ЕС да извършат проверките по плащането и да отпуснат самата сума. Така че парите да постъпят до края на бюджетната 2023 г.

Справка в актуалната статистика за изпълнените мерки и цели за подаване на искането за плащане показва. България е покрила 34 изисквания, 32 все още са със статут на неизпълнени.

Много от законопроектите, свързани с изпълнението на тези цели. Обаче вече са на финална права в Народното събрание и статистиката ще се подобри. И в този случай обаче България вероятно няма да изпълни всичките посочени предварителни условия. И ще внесе искане за частично плащане, коментираха експерти.

Трудно върви и обсъждането на новите териториални планове за справедлив преход във въглищните региони. България вече загуби 96 млн. евро от Фонда за справедлив преход за 2022 г., защото не предаде плановете навреме. Ако до края на годината плановете не бъдат одобрени от ЕК, България ще загуби много голяма сума - 826,3 млн. евро.

Очакваше се плановете да се обсъждат ударно през август и септември и в края на септември да могат да се пратят на Брюксел. Дискусиите обаче вървят с цената на сериозно напрежение и още не са приключили.

Само преди броени дни на 14 септември в Стара Загора се проведе поредно обществено обсъждане. Което бе прекъснато от протестиращи работници на мините. На националния протест на миньорите онзи ден се разбра, че синдикатите ще настояват за доработване на плановете. Те държат в плана за справедлив преход на Стара Загора. Да има твърд ангажимент към създаването на "Индустриален парк "Марица Изток".

Синдикатите настояха до 15 ноември да бъде създадено и включеното в плана за възстановяване предприятие за конверсия на въглищните райони. Което да гарантира работа на освобождаваните работници. За предприятието, което фигурира в плана отдавна, не е предвидено финансиране. От ЕС и синдикатите искат гаранции, че то ще бъде създадено с пари от националния бюджет.

Още закъснения

Извън тези срокове България закъснява и с друга задача – преработването на Националния план за възстановяване и устойчивост и включването в него на нова глава по инструмента RepowerEU, по който ще се финансират проекти за енергийна независимост от Русия.

Справка в информационната платформа на Брюксел за изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост показва, че България е сред малкото страни, които още не са внеси искане за допълване на плана с подобна глава. Над 20 от европейските държави вече са внесли подобно искане, включително и Румъния – на 9 септември.

У нас и това се бави, защото включването на тези енергийни проекти се застъпва тематично с поисканото в предходното Народно събрание преразглеждане на реформите за декарбонизация на енергийния сектор. По тази линия е възможно новото Народно събрание да отмени или измени решението на старото, но не е ясно дали това ще стане преди предизборната ваканция на депутатите.

Синдикатите се договориха с кабинета да има ясна пътна карта за планирания преход до края на този месец.