Всички цитирани факти, дати, финансови параметри и признания произтичат пряко от административни актове и проектна документация. Те очертават устойчив модел, при който значителен публичен ресурс се резервира и „блокира“ при отсъствие на одобрен инвестиционен проект за съществени строително-монтажни дейности.

В този контекст публикацията цели да постави основателни въпроси относно управлението и контрола на европейските средства, разпределението на институционалната отговорност и риска общественият интерес да бъде подчинен на формално спазване на процедури. Редакцията заявява ангажимент да продължи да следи случая и да уведомява компетентните органи до пълното изясняване на всички обстоятелства.

ОТТУК ЗАПОЧВА СКАНДАЛЪТ – ВИЖТЕ ФАКТИТЕ!

Проектът „Модернизиране на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград“ първоначално е представен като инициатива за културно обновление. С навлизането в детайлите обаче постепенно се откроява добре познат модел от българската практика – амбициозна реторика, значителни бюджети и ограничена яснота. Европейското финансиране в размер на 18 милиона лева е сериозен ресурс за град извън столицата и предполага съответстващо ниво на отговорност от страна на управляващите го. В публичните представяния проектът е описван като цялостна трансформация – ремонт, енергийна ефективност, внедряване на нови технологии и интерактивно фоайе, което да превърне театъра в постоянен дигитален културен център. Формално концепцията звучи модерно и в синхрон с европейските политики, но при отстраняване на рекламната обвивка остават редица неотговорени въпроси.

Документ, който обикновено остава извън общественото внимание, поставя под съмнение начина, по който се одобряват и защитават проекти за десетки милиони левове европейски средства. На 5 януари 2026 г. в МРРБ е подадено заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-1/05.01.2026 г. от редактор на „Топ Преса“. На 12 януари 2026 г., едва седмица по-късно, директорът на дирекция „Правна“ в министерството Десислава Ганева издава решение за предоставяне на достъп на основание чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ и Заповед № РД-02-14-102/20.01.2025 г. Това решение отваря достъп до документация, разкриваща процеса, по който се стига до проект на стойност 17 999 999,93 лв., как тази сума е предварително фиксирана и как впоследствие техническата рамка се напасва към вече одобрения бюджет.

Министерството предоставя финансовия анализ, финансовата обосновка и одобреното проектно предложение за „Модернизиране на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ за устойчиво и интелигентно развитие на културата, културния туризъм и креативните индустрии в Благоевград“. Именно тези документи обосновават разходите, графиците, инвестиционната логика и бъдещите обществени поръчки. В тях се съдържа ключов текст, който превръща казуса от обичайна административна процедура в политически и финансово чувствителен случай: „За изпълнение на СМР на обекта няма одобрен инвестиционен проект.“ Това е официално признание, вписано в документ, послужил за оценка и одобрение на проект за близо 18 милиона лева.

В документацията се посочва още, че за сградата е извършено техническо обследване и е издаден технически паспорт на 25.03.2025 г., като въз основа на тези данни тепърва предстои разработването на инвестиционен проект във фаза технически или работен проект. С други думи, към момента на защитата и одобряването на финансирането не съществува проектът, който да дефинира конкретно какво ще се строи, в какви обеми, с какви параметри и технологии.

Тук се очертава първият и най-съществен риск. Без одобрен инвестиционен проект не може да има проверима количествено-стойностна сметка с ясни единични цени и количества. Именно поради това във финансовата обосновка присъстват значителни суми на общо ниво, облечени в експертна терминология, но лишени от техническата конкретика, необходима за ефективен обществен контрол. Общият бюджет възлиза на 17 999 999,93 лв., включително 408 282,00 лв. за проектиране и авторски надзор, 175 000,00 лв. за оценка на съответствието и строителен надзор и 808 472,36 лв. непреки разходи за управление и видимост, определени като 7% по единна ставка. При липса на одобрен проект тези стойности изглеждат по-скоро като предварително разпределение на бъдещи поръчки, отколкото като резултат от реална техническа необходимост.

Вторият сериозен проблем произтича от позицията на самото министерство. В отговор по т. 3 от заявлението МРРБ заявява, че финансовата обосновка включва остойностяване въз основа на анализи и оферти, но подчертава, че отговорността за качеството, пълнотата и законосъобразността на инвестиционния проект е изцяло на кандидата и партньорите като възложители по смисъла на ЗУТ. Това означава, че управляващият орган допуска проекта до финансиране, без да поема ангажимент да гарантира пазарността и реалистичността на цените.

Третият риск е свързан с времевия и финансовия модел. Предвидени са 24 месеца за строителство и въвеждане в експлоатация, а общият инвестиционен период обхваща три години – от 1 октомври 2025 г. до 30 септември 2028 г., като първата година на експлоатация е 2029 г. Финансовият анализ признава, че проектът не генерира положителни нетни парични потоци, поради което остатъчната стойност не е включена в изчисленията. Проектът е аргументиран като обществено значим, но не и финансово устойчив, което прави строгия контрол върху разходите от решаващо значение.

Четвъртият риск е институционален. Сградата е публична държавна собственост, а теренът – общинска публична собственост. Това разпределение на права и отговорности между различни публични субекти създава предпоставки при евентуални проблеми контролът и отговорността да се размиват между институциите.

Петият проблем засяга обществените поръчки. Проектното предложение предвижда процедури по ЗОП за СМР, проектиране, надзор и съпътстващи дейности. МРРБ признава, че към момента няма сключени договори за основните дейности, но има такива за предварителни услуги, включително договор № 33/24.03.2025 г. за обследване за защитени видове и планирана поръчка за дигитализация през февруари 2026 г. Процесът вече е стартирал, докато липсва основният инвестиционен проект, който би трябвало да фиксира обхвата и да ограничи възможността за последващо „пренаписване“ на бюджета.

Всички тези факти не са второстепенни, а очертават самия механизъм на одобряване и реализация на проекта. Министерството изрично заявява, че не извършва проверка за пазарност на цените и не поема отговорност за реализма на остойностяването. Така държавата официално се дистанцира от най-чувствителния елемент при разходването на европейски средства – цената.

Още по-притеснителна е хронологията. Финансовият анализ е изготвен през март 2025 г., техническият паспорт е от 25 март 2025 г., а в проектното предложение е записано, че към момента на кандидатстване няма одобрен инвестиционен проект за СМР. Това означава, че бюджетът е защитен преди да бъде ясно какво точно ще се строи.

Отговорността е разпределена между множество участници – бенефициент без собственост върху терена, община собственик на земята, държава собственик на сградата, партньори без финансов принос и управляващ орган без ангажимент за пазарен контрол. В тази схема липсва единен носител на цялостната отговорност, което създава класическа предпоставка за неефективно разходване на средства.

Юридическият проблем не е в самите предварителни обследвания, а в съчетанието на три факта: липса на одобрен инвестиционен проект, фиксиран бюджет от близо 18 милиона лева без техническа проверимост и официално прехвърляне на отговорността от управляващия орган към кандидата. Това е типичен рисков модел, при който първо се заключва бюджетът, а после се изгражда техническата реалност.

Липсата на количествено-стойностни сметки към момента на одобрение допълнително засилва риска. Без тях няма обективна база за сравнение на офертите по ЗОП, което отслабва принципите на конкуренция и прозрачност.

Налице е и нормативен конфликт между изискванията на ЗУТ и ЗОП – финансирането се одобрява преди да са изпълнени ключови законови предпоставки за яснота и измеримост на предмета на поръчките.

От гледна точка на европейския контрол това представлява високорисков модел, при който финансовата рамка предхожда техническата необходимост – практика, многократно критикувана в одитни доклади заради риска от завишени разходи и затруднен контрол.

Рискът от финансова корекция е реален, като евентуалните санкции биха били за сметка на националния бюджет и всички данъкоплатци. Така казусът надхвърля местния контекст и придобива национално значение.

Остава и ключовият въпрос – ако впоследствие се установи, че реалната стойност на строителството значително надвишава пазарните нива, кой ще понесе отговорността за решението за финансиране без одобрен инвестиционен проект. Именно този въпрос превръща случая от технически пропуск в потенциален институционален проблем.

Ролята на „Топ Преса“ тук не е коментаторска, а контролна. Заявлението по ЗДОИ и отговорът на МРРБ доказват, че журналистическият контрол води до разкриване на факти. Документите съдържат конкретни дати, суми и едно ключово признание – липсата на одобрен инвестиционен проект за СМР. Това е факт, а не мнение.

Редакцията подготвя сигнал до АДФИ с искане за проверка на риска от неефективно разходване на публични средства, както и сигнал до ОЛАФ за проект по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027, при който европейско финансиране се защитава при липса на ключов инвестиционен проект. ОЛАФ работи с документи, процеси и рискови модели – а в този случай те са ясно документирани.

Какво би установил всеки разследващ още при първия прочит

Проектът носи характерните белези на високорискова схема за разходване на публични средства. Одобрен е бюджет от близо 18 милиона лева без инвестиционен проект, без количествено-стойностни сметки и без ясно дефинирани обеми дейности. Това е първият сериозен сигнал за всеки разследващ орган.

Допълнително съмнение поражда разпилената институционална отговорност – бенефициент без собственост, партньори без финансов принос и управляващ орган без ангажимент за пазарен контрол. В подобна конструкция контролът е формален, а отговорността – размиваща се. Именно такива модели са добре познати на контролните и разследващите органи като предпоставка за злоупотреби.

Поради това разследването на „Топ Преса“ се основава не на внушения, а на документи, дати и официални решения, които сами очертават рисков модел, изискващ вниманието на АДФИ, прокуратурата и европейските контролни институции.

Източник: TopPresa