Народното събрание ще разгледа днес проект за придобиване на пет допълнителни зенитно-ракетни комплекса IRIS-T SLM за българската армия. Инвестицията е част от мащабна програма за модернизация на противовъздушната отбрана, чиято обща стойност надхвърля 1,1 млрд. евро. В дневния ред на депутатите са включени и промени в Кодекса за застраховането, които разширяват правомощията на Комисията за финансов надзор при недостиг на средства в Гаранционния фонд, предава БТА.

Над 1,1 млрд. евро за модернизация на противовъздушната отбрана

Депутатите ще обсъдят актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“, внесен от Министерския съвет.

Проектът предвижда закупуването на още пет системи IRIS-T SLM в допълнение към вече договорения през 2024 г. един комплекс от същия тип.

Общата стойност на двата етапа възлиза на 1 106 466 933 евро, като финансирането е предвидено по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE).

Инвестицията включва доставка на зенитно-управляеми ракети, допълнително оборудване, гаранционна и първоначална логистична поддръжка.

Предвиждат се също възможности за дългосрочно индустриално сътрудничество и изграждане на необходимата инфраструктура за експлоатация и поддръжка на комплексите.

На 13 октомври парламентарната комисия по отбрана подкрепи проекта с 16 гласа „за“ и един „против“.

Ден по-късно правителството одобри проект на програмно споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия. Подписването му ще стане възможно след одобрението на инвестиционния проект от Народното събрание, като е предвидена и последваща парламентарна ратификация.

Целта е повишаване на способностите на Военновъздушните сили за противовъздушна отбрана.

КФН получава повече правомощия при недостиг на средства в Гаранционния фонд

Друг важен акцент в парламентарната програма е второто четене на промени в Кодекса за застраховането, предложени от депутати от „Прогресивна България“.

Законопроектът беше одобрен на първо четене на 23 септември.

Предвижда се Комисията за финансов надзор да може по собствена инициатива да взема решения за покриване на недостиг на средства във фондовете, управлявани от Гаранционния фонд.

В момента подобни решения се вземат по предложение на Управителния съвет на фонда.

Според вносителите разширяването на правомощията на надзорния орган ще позволи по-бърза реакция при необходимост от допълнително финансиране.

Законопроектът предвижда и възможност Гаранционният фонд чрез Обезпечителния фонд да извършва плащания вместо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по задължения на застрахователи с отнет лиценз.

Тези плащания могат да включват обезщетения, лихви, разноски по уреждането на застрахователни претенции и такси за обработката им.

Целта е Бюрото да не се налага първоначално да осигурява необходимите средства, а впоследствие да иска възстановяването им.

Опасения за евентуално поскъпване на „Гражданска отговорност“

При разглеждането на законопроекта на първо четене част от парламентарните групи изразиха резерви към предложените механизми.

От „Демократична България“ предупредиха, че съществува риск допълнителните финансови тежести върху застрахователите да бъдат прехвърлени върху потребителите чрез по-високи цени на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

От „Възраждане“ също поставиха въпроса дали е оправдано задълженията на застраховател с финансови затруднения да се покриват чрез допълнително натоварване на останалите участници на пазара.

Вносителите защитават измененията с необходимостта от по-ефективно управление на средствата и своевременно изпълнение на задълженията към пострадалите лица.

Промени в законодателството за оръжията и техническите изисквания

В дневния ред на Народното събрание е включено и второ четене на изменения в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесени от Министерския съвет.

Депутатите ще разгледат на първо четене и правителствен законопроект за промени в Закона за техническите изисквания към продуктите.