Представители на БСП, китайски дипломати и учени от двете държави обсъдиха насърчаването на двустранните връзки и китайския модел на управление

„Ключовата дума е разбиране. Ние трябва да се разбираме и да се учим взаимно.“ С това обобщение завърши речта си лидерът на БСП Крум Зарков, произнесена пред първата по рода си теоретично-практическата конференция „Разбиране на китайския модел на управление и насърчаване на развитието на китайско-българските отношения“.

Форумът бе посветен на 105-годишнината на Китайската комунистическа партия и на 135-годишнината на Българската социалистическа партия. Организатори на конференцията, провела се в столичния х-л „Маринела“, бяха Посолството на КНР, Изпълнителното бюро на НС на БСП, Столичният педагогически университет – Пекин, вестник „Китай днес“, Издателският институт към агенция „Синхуа“ и издателство „Изток – Запад“.

Във встъпителните си думи пред конференцията единият от съорганизаторите – проф. д-р Светлана Шаренкова, издател на в. „Китай днес“ и модератор на форума, отбеляза особената роля и визионерство на генералния секретар на ККП и президент на Китай Си Дзинпин за успехите на съвременен Китай. „Китай с неговите успехи, стабилен ръст и социална справедливост е пример на само за страните от Глобалния юг, но и за Стара Европа, която се лута в противоречия, неравенства, войнолюбиви политики и конфронтации“, каза тя пред участниците и изрази мечтата на мнозина – „да имаме развитие на България с български специфики, с отчитане на нашия хилядолетен славяно-православен цивилизационен модел, на балансираната външна политика“.

„Макар че Китай и България имат различни национални условия и че двете партии са изправени пред различна обстановка и различни задачи, ние и двете носим историческата мисия да работим за благополучието на народа и да движим напред развитието на държавата, и двете имаме нужда в този променлив свят да засилваме сътрудничеството и да вървим напред задружно“, каза в обръщението си посланикът на Китайската народна република Н. Пр. Дай Цинли.

Тя изтъкна ролята на КПК за извеждането на Китай по пътя на бързото икономическо развитие и дълготрайната обществена стабилност. “Партията неизменно се придържа към съчетаването на основните принципи на марксизма с конкретната действителност на Китай и с прекрасната традиционна китайска култура“, каза посланик Дай Цинли.  

„Традиционното приятелство между Китай и България има дълбоки и древни корени, а приятелството между Китайската комунистическа партия и Българската социалистическа партия е същинско, революционно приятелство. Китайският народ никога няма да забрави важната подкрепа, която другарят Георги Димитров, ръководител на Комунистическия интернационал, оказа на Китайската комунистическа партия в дните, когато тя търсеше своя революционен път“, добави тя и пожела дълголетие на приятелството между БСП и ККП.

В речта си Крум Зарков обърна особено внимание на връзките между България и Китай, както и на факта, че нашата страна е втората в света, признала КНР през 1949 г. Той акцентира и върху участието на БСП в лицето на тогавашния председател Атанас Зафиров в тържествата в Пекин по случай 80-годишнината от края на Втората световна война.

Развитието на отношенията между БСП и Китайската комунистическа партия ще продължи да бъде важен приоритет в дейността на партията въпреки трудностите пред нея, заяви Крум Зарков. БСП трябва и може да се поучи от опита на Китай, има различни пътища за постигането на дадена цел, като се съчетават икономическия растеж, социалната политика и стратегическата роля на държавата.

Пред форума говориха още двама председатели на БСП от близкото минало – Сергей Станишев и Михаил Миков.

Станишев акцентира в началото на своето изказване върху едно от удивителните китайски постижения – изваждането на 800 милиона души от бедността и създаването на най-голямата по размер средна класа в света.

Той изтъкна предимствата на България в контактите с Китай, като специално отбеляза липсата на колониално минало на нашата страна, нещо, което по неговите думи западните държави недооценяват в отношенията си с Пекин, а също и факта, че България никога не е шикалкавела в позицията си за един Китай.

Станишев изрази мнение, че Европа ще направи голяма глупост, ако тръгне на търговска война с Китай, и посочи сферите, където ЕС и азиатският гигант могат да си сътрудничат – съхраняването на международните организации и провеждането на справедлив Зелен преход. „Това че сме членове на ЕС и НАТО не означава, че не може да имаме независима политики спрямо Китай“, коментира бившият министър-председател и лидер на БСП, като даде за пример Унгария, която в подобни условия е успяла да привлече много и големи китайски инвестиции.

„Похвално е, че БСП има куража да заяви политически нещо, което много обикновени българи виждат всеки ден – постиженията на Китай“, каза пък Михаил Миков. Той си припомни как преди доста години е научил, че в миналото Китай е имал 100 милиона гладуващи, и сравни тази информация от миналото с днешната картина. По думите му всеки един китаец, който е усетил драстично подобрение на условията, при които живее.

Под ръководството на председателя Си Дзинпин Китай постигна баланс между производство и пазар, смята Миков. Той призова страната ни да търси националния си интерес в отношенията с Китай, по-специално по инициативата „Един пояс, един път“.

„Взаимодействието никога не е еднопосочно“, обърна се към събралите се зам.-ректорът на Столичния педагогически университет  – Пекин, Джън Уентао. Той разказа за връзките между неговия вуз и Българската академия на науките, Софийският и Пловдивския университет. Общите ни интереси с Европа са повече от различията, но трябва да се преодолее високомерието в отношенията, коментира Джън Уентао.

„Китайската икономика по редица показатели е първа в света, а по други е втора, аз самият карам китайски автомобил и той, разбира се, е червен на цвят“, започна речта си под одобрителен смях проф. д.ик.н. Стоян Денчев, председател на настоятелството на УниБИТ.

Китай отдавна не е манифактурата на света, а е високотехнологичен производител на електроника, на роботи, на световно ниво, продължи той. Проф. Денчев даде за пример рейтинг на световните университети, където в Топ 10 има само един западен, другите са китайски. Той припомни, че УниБИТ е първият вуз у нас, който е имал специалност „Високи технологии“. Проф. Денчев припомни обаче и една сентенция на Си Дзинпин, свързана с науката: „Науката няма граници, но учените имат родина“.

Зам.-директорът на Изследователския институт към агенция „Синхуа“ Дзоу Уей посвети изказването си на издадените в България от издателство „Изток – Запад“ трудове на Си Дзинпин „Управлението на Китай“ в два тома.

Дзоу Уей специално постави акцент върху борбата с бедността, която е подхваната по времето на сегашния президент на КНР, който по неговите думи обиколил всички бедни райони на страната и дори повдигал капаците на тенджерите на бедните семейства, за да разбере как живеят. Си Дзинпин посвети цялата си енергия на щастието на китайския народ, резюмира зам.-директорът на Изследователския институт към агенция „Синхуа“.

Кристиан Вигенин, председател на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, обърна внимание, че ЕС определя Китай едновременно като партньор, икономически конкурент и системен съперник, но най-важното е да не забравяме първата дума – партньор. „България може да бъде активен участник в развитието на отношенията между ЕС и Китай, използвайки възможностите за сътрудничество в търговията, инвестициите, науката, образованието и високите технологии“, изтъкна евродепутатът. Като съществена тема на бъдещото сътрудничество Вигенин открои изкуствения интелект.

На конференцията от страна на левицата присъстваха и зам.-председателят на НС на БСП и председател на БСП – София, Иван Таков, председателите на Обединението на жените социалистки Дора Янкова и на Движението на ветераните в БСП – Динко Желев, доц. Наталия Киселова, членове на НС на БСП.

Сред другите участници в конференцията бяха проф. д-р Надя Миронова, декан в УНСС, проф. Ли Хунуей, проф. Васил Проданов, проф. д-р Иво Христов от УниБИТ и Пловдивския университет, доц. д-р Любослав Костов от КНСБ, доц. д-р Теодора Пенева от БАН, Габриел Вълков, председател на Младежкото обединение на БСП.