Разпространението на вярата било неволно подпомогнато от римските императори, които изпращали християни в изгнание, сред които и Св. Климент Римски. Заточениците проповядвали сред местните и често загивали като мъченици, укрепвайки вярата сред новопокръстените.
Макар че някои приели християнството, мнозинството от жителите на региона останали езичници, а юдеите се противопоставяли на разпространението на новата вяра. Християните били преследвани, но с времето броят им нараствал.
През III век, по време на гоненията на император Диоклетиан, йерусалимският патриарх изпратил няколко епископи да проповядват. Двама от тях – Ефрем и Василий – пристигнали в Херсон, като Василий останал там и се опитвал да покръсти местните жители. След множество изпитания, той бил изгонен от града, но продължил да се моли за просветлението на езичниците.
Според преданието, след като синът на знатен жител на Херсон починал, родителите му сънували, че могат да го върнат към живот, ако помолят епископ Василий за помощ. Те го открили, той се помолил и възкресил младежа, което довело до масово покръстване на местните. Въпреки това, враговете на християнството убили Василий.
По-късно, други епископи – Евгений, Елпидий и Агатодор – пристигнали в Херсон, но също били убити. В царуването на император Константин бил изпратен нов епископ, Евтерий, който мирно ръководел паството, но починал по време на пътуване.
След него в Херсон пристигнал епископ Капитон. За да докаже силата на християнския Бог, той влязъл в огън и останал невредим, което убедило мнозина да се покръстят. По-късно, на път за Цариград, Капитон бил убит от езичници. Въпреки преследванията, християнската вяра се утвърдила в региона.