Патриарх Даниил възглави заупокойната служба в храма „Св. св. Кирил и Методий“, като определи дядо Добри като жив пример за истинска вяра и саможертва.
В село Байлово беше отбелязана осемгодишнината от кончината на Добре Димитров Добрев – човекът, когото българите нарекоха „Божия странник“ и „светецът от Байлово“.
Заупокойното богослужение в храма „Св. св. Кирил и Методий“ беше възглавено от Патриарх Даниил, който подчерта, че дядо Добри е доказателство, че и в съвременния свят има хора, живеещи истински по Бога.
В словото си патриархът припомни, че православната църква в този период възпоменава Страшния съд и надеждата за възкресението.
Но думите му се съсредоточиха върху примера на дядо Добри.
Той говори за скромния му живот, за силата на молитвата му и за това как десетилетия наред е вървял пеша до София, за да събира средства за храмове и манастири.
Според патриарх Даниил именно чистотата на сърцето и вярата са дали на дядо Добри силата да живее без ропот, без злоба и без корист.
Най-известната кауза на дядо Добри остава подкрепата му за катедралата Св. Александър Невски.
През 2009 година той дарява 35 700 лева – най-голямото частно дарение в историята на храма.
А самият той живее в крайна бедност, отказал се от имоти и лични средства.
Роден през 1914 година, преживял войни, бомбардировки и загуба на слуха, дядо Добри постепенно се отказва от материалното и посвещава живота си на духовното.
Хората го помнят с простите дрехи, бялата брада и неизменното „Бог да помага“, с което посрещаше всеки.
След литургията беше отслужена панихида и молитва на гроба му пред храма в Байлово.
Посланието беше ясно – дядо Добри не е просто спомен.
Той остава морален ориентир във време на недоверие, алчност и разделение.
И доказателство, че истинската доброта не остарява.






