- Г-н Грозев, във всички заклинания на кандидатите задължително се посочват няколко еднакви проблема, които ще решат. Разбити пътища и тротоари, недостиг на детски градини, мръсният въздух, презастрояването и пр. Това ли са основните градски проблеми?
 
- Разбира се, че са прави да обръщат внимание на изброените обстоятелства. Кандидатите по правило обаче изпускат от полезрението си нещо друго: очертават очевидните глобални проблеми. Само глобални проблеми ли има? А „малките”?

Изтъква се какво ще направят. Но пропускат да кажат как ще работят - в смисъл какъв стил ще практикуват, метод, начин и форми на осъществяване на дейността, какви принципи на работа ще прилагат.

Безспорно е, че транспортът, паркирането, задръстванията, мръсният въздух, корупцията, дупките по улиците, разбитите тротоари и други подобни са дълбоки язви на града, чието премахване не търпи отлагане. И заслужено са обект на първостепенно внимание и загриженост.

Но този похват на очертаване на задачите е някакси механичен, предметно-образен, ситуационен. Липсва чисто човешкият аспект, който би трябвало да предхожда и да стои в основата на мотивацията за решаването на конкретните задачи.
 
- Вашата концепция акцентира не само върху проблемите (които са очевидни и безспорни), а върху стила на поведение на администрацията. Какъв би бил Вашият стил на работа, с какви методи и принципи?
 
- Да вземем за пример темата за детските градини: Проблемът няма да бъде решен в пълен обем, ако се върши чисто механично, т.е. ако липсва субективното убеждение, че нищо друго в живота на обществото и в частност в работата на административните органи и на властта, не би имало абсолютно никакъв смисъл и значение, ако грижите  и отглеждането на децата не са приети като единствено първостепенна и върховна мисия на всяко поколение.

Да не забравяме, че за всеки човек най-големият проблем е неговият: някой паркира пред гаража му; съседката от долния етаж пържи риба на балкона; кучето на Иванови от третия етаж не спира да лае; дрелката на Петров  не престава да вие; чалгата отгоре "дъни до дупка"; зад блока някой е заградил общите площи за лично ползване; друг изхвърля боклуци или чопли семки и замърсява пред входа; ремонтът отсреща не спира дори между 14 и 16 ч., трети не почиства след домашния си любимец (Ох, на мама, колко си ми умничък...)...
И куп други "дребни" неща. Които всъщност най-много вгорчават и тровят живота на хората; ежедневно тормозят нервната им система.

Може би най-важният проблем е наличието на множество маловажни проблеми.
Ето защо от изключителна важност е стилът на работа на кмета и другите служители от администрацията. Като че ли този аспект липсва в посланията на кандидатите.

Местната власт трябва да е обърната с лице към хората. И не само, но и дистанцията да е максимално скъсена, за да има реално общуване и споделяне с гражданите.
 
– Как се преодолява тази дистанция? Как Вие бихте я преодоляли?
 
- Засега нехайството на общините не е преодоляно. Множество сигнали, молби, оплаквания и др. потъват в чекмеджета, остават затлачени, препращат се от звено в звено, от отдел на отдел, отиват в забвение, не се довеждат докрай, не се решават. Властта нехае, отнася се пренебрежително и безхаберно, ... сигурно защото има "по-важни неща" да върши.

Необходимо е да се концентрират усилия и да се помага на отделния гражданин да си реши н е г о в и я въпрос. Кметът на района да не се крие и да не оставя гражданите сами да се "оправят". Те - гражданите, не разполагат с лостовете и механизмите на властта, за да могат сами да си решават проблемите. Необходим им е решителен, твърд и действащ кмет. Който знае как да упражнява правомощията си в интерес на хората.

Големият "малък" кмет е този, който намира начини да се справя с „дребните” проблеми на хората.

Следва да се изкоренИ чиновническото бездушие, надменност и незаинтересованост спрямо проблемите на хората и частните фирми. Да се довежда докрай и да не остане без решение в кратък срок нито една молба, жалба, предложение, искане, проект или друга законна претенция на физическо или юридическо лице.
Общината да помага, а не да се противопоставя на инициативите на гражданските субекти.
 
– Как мислите да се справите с административната тежест, с тежките за гражданите административни процедури и срокове?
 
- Гишето засега е барикада, а трябва да бъде мост. И служителите да оказват всеотдайна помощ и неуморно съдействие.

При всички случаи на сезиране на районната администрация за проблем, решението на който е в нейната компетентност, да се предприемат бързи и адекватни действия за незабавно пресичане на неправомерни действия и ликвидиране на неблагоприятните последици.

Гражданите искат реални резултати, а не формални и напълно безполезни отговори. Не са малко случаите в досегашната практика, когато граждани се жалват пред СО (Голямата община) относно бездействие на районната администрация по конкретен проблем, за който последната е сезирана с изчерпателно посочване и изброяване на подробните факти и обстоятелства. Има ли по-драстичен израз на бездушно и цинично безобразие от този, СО да отговори, че била уведомила районния кмет!?.

Местната власт трябва да работи в интерес на обществото. Като взема решения, а не като бяга и като се крие от проблемите и от конфликтите, които трябва да се преодоляват и потушават незабавно, в зародиш, решително и твърдо, преди да е станало късно. За да не се поставят хората в несвойственото и тежко положение сами да търсят решения на спорове и ситуации, за които нямат съответния властови ресурс.
 
– Според Вашата концепция кметът трябва да упражнява правомощията си в защита правата на гражданите. Как смятате да преодолеете наложените ограничения пред общинските власти?
 
- Кметът трябва да пази правата на гражданите както от закона (така казваше доц. Кр. Таков), така и от властта. Досега практиката показва, че не се познават правата на гражданите. Даже нещо още по-недопустимо: не се познават правомощията на властта. Правомощието включва едновременно както право, така и задължение.
Може би е трудно за разбиране, още по-трудно за практикуване. Не е лесно, но не е невъзможно.

Когато някой си е присвоил функциите на общинските власти относно организацията и маркирането на спирането и паркирането по улиците, вкл. като е нанесъл маркиране върху асфалта, общината следва да се намеси незабавно, да преустанови и да заличи белезите на самоуправство.

Практиката недвусмислено показва, че при подобни случаи, когато поредицата от самоуправни и агресивни действия не бъде решително пресечена, закономерно следва нарастване на конфликта. Ако огнището му не бъде загасено своевременно, то неминуемо прераства в буен пожар, често с непоправими последици.
Да си припомним някои случаи: съвсем наскоро в София бяха осъществени редица брутални престъпни деяния: убийството на психолога Иван Владимиров, жестокото убийството на млада жена, тялото на която беше укрито в багажник на МПС, палежът на няколко автомобила в близост до „Пирогов“, доскоро съществуваше серийно подпалване на гаражи. Налице са и редица други подобни драстични посегателства.

Всички те имат развитие, което, ако се абстрахираме от конкретиката, съдържа почти еднаква предистория и еднакъв генезис. Назад във времето цитираните конфликти са имали своето зараждане. Не са плод на импулсивно инцидентно действие. Претърпели са развитие, нарастване, обостряне. Докато се стигне до фаталния край, който е закономерен поради непресичането на предвидимата тенденция, респ. поради наличие на  неоправдано безхаберие, безотговорност, нисък професионализъм, недооценяване на опасностите.

Ненаказаните злоупотреби водят до нарастване на увереността и чувството за безнаказаност, респ. враждебността и неприязънта придобиват лавинообразно изражение. Количествените натрупвания в  един момент ще предизвикат качествени изменения. Закон!

Бездействието на органите на властта може да бъде определено като израз на косвено съучастие и носене на част от вината за евентуалното настъпване на трагичен резултат.
 
Пеню Грозев завършва право в СУ „Св. Климент Охридски" през 1980 г. и последователно работи като младши съдия, следовател, преподавател по криминалистика, адвокат, а в периода 2014 - 2017 г. и като експерт в Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Автор е на редица лекции в областта на наказателното право: Разследване на измами, Разследване на престъпления по транспорта, Изменение на обвинението, Гражданският ищец в наказателния процес, Документни престъпления и др. Съавтор е на учебник по криминалистика в частта, разглеждаща разследването на безстопанственост. Негови статии, анализиращи използването на СРС са публикувани в редица юридически списания и сайтове.

Интервю на Николай Самоковски, MEDIAMALL