Това е село Пердасдефогу, което заради броя на столетниците си е обявено за една от петте “Сини зони” в света с най-старо население, заедно с островите Окинава в Япония и Икария в Гърция, полуостров Никоя в Коста Рика и община Лома Линда в Калифорния.

Малкото село в планинската област Олястра в Сардиния е известно като „световната столица на дълголетието“ заради изключително високия брой жители над 100 години.

То държи рекорда на Гинес за най-висок процент столетници - през 2022 г от 1765 души 10 са на възраст над 100 години, което е 16 пъти над италианския национален среден показател, предава Zdrave.to.

Селото става световно известно със семейство Мелис, което влиза в Гинес през 2012 г. като най-дълголетното в света.

Девет братя и сестри имат обща възраст от над 818 години, като най-възрастната, Консолата Мелис, умира през 2015 г. на 108 години и е най-дълго живелият в селото човек.

Най-младата сестра, Мафалда, наричана „Бебето“, е на 87 години.

По традиция, кметът на селото връчва медал на всеки жител, който навърши 100 години.

Какво стои зад тайната на дълголетието?

Диетата на жителите на Пердасдефогу е с ниско съдържание на калории, преработени храни и захари, което я прави ключов фактор за тяхното дълголетие.

Тя е близка до традиционната средиземноморска диета, но съдържа уникални сардински елементи, адаптирани към планинския живот и местните ресурси.

Столетниците консумират умерени количества храна, често спазвайки принципа „хара хачи бу“ – японска  поговорка, която гласи: спираш да се храниш, когато си 80% сит.

Това намалява метаболитния стрес и подпомага дълголетието.

Храната е предимно домашно приготвена, отгледана в собствени градини или местни ферми.

Преработени храни (например пакетирани закуски, газирани напитки) липсват.

Около 80% от диетата се състои от зеленчуци, бобови култури, плодове и пълнозърнести продукти, което осигурява високо съдържание на фибри, антиоксиданти и микронутриенти.

Месото  - агнешко или свинско, се яде рядко и само по празници.

Това намалява риска от сърдечносъдови заболявания.

Супата минестроне е „звездата“ на масата. Това е гъсто зеленчуково ястие.

Рецептата включва боб, леща, нахут, тиквички, картофи, домати и фрегола – сардинска паста от грис.

Супата е богата на фибри и антиоксиданти, а бобовите култури подпомагат здравето на червата. 

Най-често в селото се консумира козе мляко и сирене от овче мляко – пекорино.

Козето мляко съдържа конюгирана линолова киселина и други вещества, които предпазват от възпаления и невродегенеративни заболявания.

Сиренето от овче мляко е с високо съдържание на омега-3 мастни киселини.

Местно произведеното червено вино от сорта грозде „Канонауе” е богато на защитаващите сърцето и кръвоносните съдове полифеноли 2–3 пъти повече от други вина.

Столетниците пият 1–2 чаши дневно, като обикновено го разреждат с вода. 

Друг интересен продукт е традиционният плосък хляб Pane Carasau, който се прави от пълнозърнеста пшеница и билки. 

Тъй като овчарите трябвало да пътуват на дълги разстояния до пасищата и да остават със стадата си със седмици, важно било този хляб да има особено дълъг срок на годност.

Той е нискокалоричен и богат на фибри.

От зеленчуците и билките любими на столетниците са спанак, манголд, див копър и мащерка, осигурявайки витамини А, С и К и антиоксиданти.

Зехтинът се използва обилно в готвенето, защото е богат на мононенаситени мазнини, които намаляват „лошия“ холестерол (LDL).

Хранителните навици на хората там се характеризират със скромни порции, които те изяждат бавно и в компанията на семейството, а това подобрява храносмилането и психичното здраве.

Ястията им следват сезоните – през лятото преобладават свежи зеленчуци и плодове, а през зимата – бобови култури и сушени продукти.

Сладкишите са домашни, с мед или сушени плодове вместо рафинирана захар.

Проучване от Университета в Каляри (2020) установява, че диетата в Пердасдефогу е с високо съдържание на полифеноли и флавоноиди, които намаляват оксидативния стрес и забавят стареенето на клетките.

Високата концентрация на столетници в селото също така предполага генетична предразположеност.

Учените изучават „генома на Олястра“, тъй като регионът е изолиран, с малко външни бракове, което запазва уникалните генетични черти.

Така откриват, че генът G6PD - свързан с устойчивост към малария, е често срещан и може да играе роля в дълголетието.

Друг ген -  FOXO3, регулира клетъчното възстановяване и защитава ДНК,  намалява възпаленията и обяснява устойчивостта на болести.  

Но учените смятат, че генетиката е само част от уравнението.

Изследователи от проекта AkeA „До 100 години“ включват над 4000 души на възраст над 90 години, с фокус върху региона Олястра, където Пердасдефогу е „епицентър“ на дълголетието.

Установяват, че начинът на живот – диета, физическа активност и социални връзки – е по-важен. 

Столетниците водят активен живот, често работейки в градините си до 90-годишна възраст, а и след това.

Физическата активност в планинския регион е от особено значение – селото се намира в скалистите планини на Олястра и местните жители често ходят пеша по стръмните пътеки, поддържайки сърдечносъдовото си здраве и мускулната сила. 

Мнозина са били пастири или фермери, което означава живот на открито с умерена, но постоянна физическа активност.

Социалната сплотеност и „семейната магия“ също са от значение за дълголетието.

Столетниците живеят с деца, внуци и правнуци, като това им дава емоционална подкрепа и чувството за поставяне и постигане на цели.

Възрастните са уважавани и активни – участват в празници, разказват истории и дори дават съвети на по-младите.

Психолози от Университета в Рим отбелязват, че силните социални връзки в Пердасдефогу намаляват стреса и депресията, удължавайки живота.

Липсата на промишлени замърсители предпазва жителите от хронични заболявания.

Психологическата устойчивост е обект на изследвания в Сардиния, които предполагат, че оптимизмът и адаптивността са свързани с по-дълъг живот.

През 2020 г. от Университета в Каляри започват да изучават чревния микробиом на столетниците.

Данните сочат, че те имат високи нива на бактерията Bifidobacterium, свързана с дълголетието.

Тези хора са живо доказателство, че дългият живот е комбинация от нискокалорична, непреработена диета, активен начин на живот, силно сплотена общност и генетична предразположеност.

Те  вдъхновяват света с енергията и мъдростта си. 

Пердасдефогу не е просто село – то е урок как да живеем дълго и пълноценно.

Генетичните данни оттук се използват за разработване на терапии, които имитират защитните механизми на столетниците, като лекарства за намаляване на възпаленията или предотвратяване на Алцхаймер.

Учените се надяват да приложат откритията и в други региони, като изучават как диетата и микробиомът могат да бъдат адаптирани и при градски условия.