От бунтовете на стрелците до корабостроителните му опити – началото на един от най-великите владетели в руската история
На 18 август 1682 г. десетгодишният Петър Алексеевич Романов е провъзгласен за цар на Русия – начало на пътя му към историята като Петър Велики. Той е най-малкият син на цар Алексей Михайлович от втория му брак с Наталия Наришкина. От първата си съпруга, Мария Милославска, Алексей има 13 деца, но само двама от синовете му преживяват баща си – Фьодор, който става цар Фьодор III, и Иван, по-късно цар Иван V. И двамата обаче страдат от сериозни здравословни проблеми.
Когато Фьодор III умира през 1682 г., избухва борба за престола между влиятелните фамилии на двете съпруги на покойния цар – Наришкини и Милославски. Болярската дума решава, че Иван е физически и умствено неспособен да управлява и избира малолетния Петър за цар, като майка му Наталия става регент. Това предизвиква остра реакция от страна на по-голямата им сестра София Алексеевна, дъщеря на Мария Милославска.
София организира бунт на стрелците – постоянната военна част на руските царе, към който се присъединяват и тълпи от московчани. Под натиска на бунтовниците е постигнат компромис: Петър и Иван са коронясани за съвладетели, като Иван получава титлата на „старши цар“, а София реално управлява като регент.
Следващите години Петър прекарва в предградията на Москва, далеч от дворцовите интриги, заобиколен от приятели от болярски семейства. Именно тогава започва увлечението му по военните игри и корабостроенето – той строи първите си малки кораби на езерото Плешчеево край Переславъл-Залески. От европейски военни и авантюристи, живеещи в Чуждестранната слобода край Москва, Петър получава първите си знания за западната военна наука и военна организация.
През 1689 г., вече на 17 години, Петър и неговите поддръжници решават да свалят от власт сестра му София, чието влияние е отслабено от неуспешните ѝ кампании срещу Кримското ханство. Разкривайки нейния план за нов бунт на стрелците, Петър успява да я отстрани и изпраща в манастир. Въпреки това, той не получава пълната власт – регент отново става майка му Наталия Наришкина.
Едва след смъртта ѝ през 1694 г. Петър започва да управлява самостоятелно. Две години по-късно, през 1696 г., умира и брат му Иван V, с което Петър става единствен владетел на Русия.
Започва неговата мащабна програма за модернизация и европеизация на държавата – реформи в армията, флотът, администрацията, икономиката и дори обществения живот. Петър I не само разширява значително руските територии, но и издига Русия до ранга на водеща европейска сила. Заради тези преобразования и ролята му в превръщането на Русия в империя, той остава в историята като Петър Велики – първият руски император от династията Романови.
Още новини четете в категория
Култура
25.2 С
29.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
