Петя Дубарова е един от феномените в българската поезия. Останала завинаги на 17 години тя оставя след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на ,,Бийтълс", ,,Би джийс", ,,Смоуки", ,,Пух". И една голяма загадка - какво накара едно младо и изключително момиче да сложи край на живота си?

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Майка й Мария е прогимназиална учителка по литература, баща й Стайко - началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Момичето завършва училище ,,Иван Вазов", продължава в елитната английска езикова гимназия.

За откривател на таланта на Петя се смята великият бургаският поет Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води нещо като кръжок. С усета си на голям поет усеща особения начин, по който момичето гледа на света около себе си, на образите, които създава без никакво усилие. Мария Дубарова започва да изпраща някои от стиховете на Петя до вестника за деца ,,Септемврийче". Там се появяват първите й творби.

 Макар че редакторите често се съмняват дали те наистина са писани от дете. Поради тази причина отказват да публикуват някои от тях. Когато е на 12 години, Петя получава писмо от редакцията на ,,Септемврийче", че повече не могат да я печатат, защото стиховете й са като за възрастни. Съветват я да праща в сп. ,,Родна реч" и в. ,,Средношколско знаме". Когато е на 14 г., Петя се среща с някои от редакторите на ,,Септемврийче" и те й признават, че заради нейните стихове дълго се ровили в книгите на съвременни, а дори и на позабравени поети, за да видят дали тя не е ,,откраднала" нещо от тях.

За много подробности от живота на Петя Дубарова разбираме от писмата й до нейната приятелка Елена Начева, днес актриса и съпруга на Кръстьо Лафазанов.

Фаталният 4 декември

На 4 декември 1979 г., около 5 месеца, преди да навърши 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Оставя предсмъртна бележка със следния текст: ,,Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА".

 Никой досега не е успял да разгадае това послание, закодирано в тези подредени една под друга думи.

Преди фаталното й решение се случва събитие, на което мнозина отдават причината Петя Дубарова да реши да се самоубие. Випускът й е изпратен на ,,Практика в биреното производство". Мястото е фабриката, която произвежда популярното някога ,,Бургаско пиво". Машините там са стари, внесени много отдавна от Германия. И тук, на производствената практика, става фаталната беля. Поврежда се броячът на една от машините и за това е обвинена Петя. Фабричното ръководство обвинява Петя в саботаж, а в училището е взето решение да бъде намалено поведението й с една единица заради ,,унищожаване на социалистическата собственост". Това е страховит шок за чувствително и емоционално момиче като нея. Тя - отличничката, поетесата, умницата, комсомолската активистка - с намалено поведение?! Какъв срам! На 3 декември вечерта Петя е сама вкъщи. И се нагълтва с голяма доза приспивателни. Цяла нощ дежурният екип в бургаската болница се бори за живота й.

След смъртта на Петя гневът на учениците от английската гимназия е насочен към ръководството й и най-вече към зам.-директорката. Почти цял месец всички ходят с бели ленти на реверите си - скръб по младата Петя и обвинение срещу учителите. Този протест е впечатляващ за времето си, но никой не смее да накара учениците да махнат белите ленти.

Независимо дали тази случка или друго в богатата душевност и въобржение на младото момиче е продиктувало решението й, в българската литература тя остава като феномен. Петя Дубарова създава неповторими образи, а стиховете й вълнуват всеки, който се докосне до тях.

.............

Дълбоко във хиляди живи води,

в делфини, в звезди, невидени преди,

в събуждане кратко на морския фар

откривам учудена някакъв чар.

Защото до мене, разгърден и бос,

реален и жив като ден и въпрос,

е моят стих - трескав и толкова млад,

единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход

и искам, как искам след моя живот

пак някой да трепне, внезапно спасен,

открил в моя стих своя пристан зелен.